Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 339

Халас скочи от коня на Фенерджията и делово започна да разтрива лицето на гоблинката със сняг. Тя веднага се свести и помоли гнома да отложи масажа за по-късно.

— В състояние ли си да стоиш на седлото? — попита я Змиорката.

— Само ако споделиш коня си. Тези великани уплашиха моя и сега няма хващане.

Зад гората се разнесе грохот. Маговете пак се забавляваха.

— Морето е близо. Ако все още искаме да влезем в града, трябва да побързаме.

Морето наистина беше близо. Рибарското селище, подобно на Предградията, се оказа изгорено, за да не може врагът да го използва за строителни материали за направа на обсадни машини. Затова пък на брега лежеше съвсем прилична рибарска лодка. Когато видя морето и вълните, Халас веднага някак се сви и заяви, че лодката, която умните хора наричат корито, ще потъне веднага щом се озове в морето.

Брегът се оказа твърде стръмен и трябваше да оставим конете. И през ум не ни мина да търсим пътека до долу, защото така можехме и на десет великана да се натъкнем!

До лодката не стигнахме с някакви си нещастни десет ярда. Три фигури ни преградиха пътя. Единият беше орк, другите двама се оказаха хора. Всички имаха оръжия, всички имаха сиви плащове и опушени кристали на сребърни верижки. Сивите намериха най-неподходящото време да се появят.

„Братът“ и „сестрата“ шумно излязоха от ножниците си. Еграсса направи предупредителен жест с ръка към гаракеца и поклати глава. При цялото си желание срещу трима Сиви нямахме никакъв шанс. Ние ги гледахме, а те гледаха нас. Оловното зимно море затрепери наблизо.

— Дайте ни Рога — каза един от хората. — Той не ви принадлежи.

— Не принадлежи и на вас. Той не принадлежи на никого — отвърна Кли-кли. — Но сега ние имаме нужда от него.

— Ако Рогът остане с вас, равновесието може да бъде нарушено.

— За какво равновесие става дума?! — избухна винаги спокойният Змиорка. — Видяхте ли какво става пред града?!

— За последен път ви молим да ни дадете Рога.

— А ако откажем? Тогава какво, орк?! — Еграсса се усмихна заплашително и стисна кората.

— Също така ви съветвам да ни върнете кристала и оръжието на нашия брат — все така невъзмутимо продължи Сивия.

И тогава се случи. Чу се оглушително бум и от нищото в разредения въздух се появиха четирима, стиснали в ръце тояги на архимагове на Съвета. Единият от Сивите загина веднага. Другите двама ловко отскочиха настрани. Оркът се нахвърли към най-близкия маг, а останалият жив човек извади чифт саби. Преди да умре, оркът отнесе един от маговете със себе си.

Двама магьосника се заеха с оцелелия Сив. Той се втурна към по-близкия архимаг, размахвайки сабите. Магът едва успя да се предпази с тоягата си. Тоягата и сабята се срещнаха, за миг нещо проблесна и Сивият отлетя назад чак до самата вода. Еграсса стреля с лъка и улучи надигащия се от морския бряг човек в гърба. Сивият се обърна към новата заплаха и архимаговете веднага го покриха с пламтяща в изумрудено зелено магическа мрежа. Оказа се, че заклинанието не само оплете човека, но и го наряза на десетки парчета. Аз се извърнах.