Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 340

— Имахме късмет, че това бяха войници, а не магьосници — промърмори Кли-кли. — Като знам магията на Сивите, на маговете от Ордена щеше да им се стъжни.

Един от архимаговете, достатъчно млад и външно някак приличащ на Валдер, хвърли тоягата си настрана и хукна към нас:

— Донесохте ли Рога?!

— Да, ваше магичество — поклони се Еграсса.

— Сега няма време за етикет, тъмен! — рязко отвърна магът. — Получихме вашето съобщение и целият Съвет вече е събран! Къде е артефактът?!

Бръкнах в чантата. Серия от взривове се разнесоха откъм града.

— Още час и няма да има какво да се спасява! По-бързо!

Архимагът грабна Рога от ръцете ми. Бум, и тримата магьосници изчезнаха, без дори да си направят труда да вземат тялото на мъртвия си другар. Нас, естествено, архимаговете не ни поканиха със себе си.

— И какво ще правим сега? — ядосано попита Халас.

— Сега? — Еграсса замислено погледна към морето. — Сега ще чакаме.

И ние останахме на студения и брулен от ветровете морски бряг. Да чакаме.

* * *

Войната с Неназовимия приключи също така неочаквано, както и започна. Оцелелият Съвет на Ордена не разочарова и напълни Рога на дъгата със сила догоре. Магьосникът веднага загуби способността си да прави магии, а без магия армията на Неназовимия се превърна просто в армия, докато на наша страна беше Орденът. Великаните, усетили, че техният господар е загубил силите си, панически побягнаха. Огрите, дошли във Валиостр, бяха загинали от заклинанията на маговете много по-рано. Така че основно срещу нас имаше хора — варвари, северни племена, остатъци от воини на Рачешкото херцогство и всякакви други незнайни отрепки. Те все още бяха много повече от нашите войници, но дори въпреки дупките в стената, обстрела на града с катапулти и продължаващите страховити атаки на шаманите на магьосника, които не бяха загубили силите си, Авендум устоя. Битката продължи още пет дни, ту затихвайки, ту разгаряйки се с нова сила. На втория ден младият крал оттегли цялата войска в града, решавайки да не дава решително сражение и да не излиза на полето. Гномите свалиха всички оръдия от бастиона и ги пренесоха на стените. Започна отбрана.

Имаше дни, когато една или друга част от стената по шест-седем пъти преминаваше от едни ръце в други. Нас ни отблъскваха, ние отново изтласквахме врага от стените, а той отново се качваше. И така продължаваше до безкрайност. В един момент едва отново не загубихме всичко, когато поддръжниците на Неназовимия от градските жители едва не откраднаха Рога на дъгата. Но Арцивус пазеше артефакта като зеницата на окото си и предателите ги посрещна стомана и магия. Онези от привържениците на Неназовимия, които от глупост решиха да се предадат, бяха разчекнати на четири или просто бяха обесени на градските стени за назидание на агресорите.

Въпреки загубите, ние устояхме. В една от най-прекрасните декемврийски утрини се раздаде рев на рогове и пристигналата на помощ Втора южна армия, а също така Първа западна и Трета ударна, подсилена с воини от Мирануех и доброволци от Исилия, удари в тил нищо не подозиращия ни противник. Сталкон събра всички сили и ги изведе пред стените, атакувайки агресорите фронтално. Врагът все още имаше числено превъзходство, но трепна и побягна. Неназовимият също нямаше намерение да изчака Орденът да поговори с него и така хукна, че само петите му се виждаха. Армията подгони отстъпващия противник на север и го гони чак до Самотния великан. Всички бяха съгласни за едно: Неназовимият скоро няма да се възстанови от такъв удар и ще се реши да нападне кралството след не по-малко от петстотин-шестстотин години. Да се надяваме, че ако магьосникът все пак реши да се върне и да пробва отново да ухапе Валиостр, Орденът няма да зяпа и навреме ще извади Рогът на дъгата от стария, покрит с паяжини сандък.