Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 34
Алексей Юрьевич Пехов
Неочаквано Еграсса вдигна ръка, карайки ни да спрем. Още един едва забележим жест и всички посегнахме към оръжията. С поставена на тетивата стрела елфът направи крачка напред и встрани, за да пропусне воините.
Пътеката излизаше на малка горска полянка, която, подобно на цялата гора, беше облята в лунна светлина. Виждаха се две проснати тела — един Х"сан"кор, изкормен от шията до слабините като рибата на пазара, и разкъсан човек в сива пелерина. Краката и долната част на тялото му лежаха до Х"сан"кор, а горната половина се оказа захвърлена в самия край на полянката.
— И двамата са мъртви — каза Алистан Маркауз и прибра меча в ножницата.
— Как само му вонят вътрешностите! — намръщи се Халас и закри уста и нос с ръкава на ризата си.
Гномът беше прав, от мъртвия Х"сан"кор вонеше по-лошо, отколкото от сто разлагащи се в жегата трупа.
— Да-а-а — проточи Фенерджията. — Този тип доста добре е подредил съществото. Сам да победиш Флейта — това дори не е приказка, това е…
— Легенда — подсказа му Змиорката, докато внимателно оглеждаше поляната, където се беше разиграла схватката. — Че го е убил, убил го е… но погледнете следите… Еграсса?
— Да, разпорил е корема му ето с това нещо — елфът държеше в ръцете си черното копие на непознатия. — Но това не го е спасило. Дори смъртоносно ранена, Флейтата е опасна. Умирайки, е успяла да разкъса човека на две.
— Един удар за един удар — промърмори Змиорката, докато разгледаше смачканата трева.
— Какво искаш да кажеш, воине? — попита милорд Алистан и внимателно погледна гаракеца.
— Всеки от тях е нанесъл само по един удар, милорд. Ето виждате ли тези следи на тревата? Въпреки че не съм Котката, мога да ги разчета. Всичко е свършило много бързо. Човекът е пристъпил, ударил е отдолу нагоре и е изкарал всички вътрешности на Флейтата.
— Би трябвало да е много, много бърз, за да го направи. Бърз поне колкото Х"сан"кор — не повярва на думите му Делер. — Хората не са способни на това.
— Ти видя ли колко бързо този сивия притича покрай нас? И виждаш ли какво е направил със съществото? Какво още, да те отнесе мракът, ти трябва? — попита го Халас.
— Не знам — неохотно изсумтя джуджето. — Просто не ми се вярва.
— Но е станало точно така — продължи Змиорката. — Човекът е убил съществото, но явно за пръв път се сблъсква с Х"сан"кор и непознаването на навиците на чудовището го е погубило. Помислил е, че смъртоносната рана е достатъчна и е намалил бдителността си. Преди да умре, на Флейтата й е била достатъчна само секунда, за да разкъса убиеца си на две.
— Ей, Делер, отсечи му рогата от главата — Халас замислено поглаждаше дръжката на любимата си мотика и гледаше към мъртвото същество.
— Какво? — изненада се от думите му джуджето.