Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 36

— Не го вземайте… чухте ли? Равновесието… — прошепна човекът.

Някой със сила ме дръпна за раменете и ръката на непознатия се разтвори. Кли-кли крещеше и викаше Алистан и Еграсса.

— Добре ли си, Гарет? — попита Змиорката.

— Да — постарах се гласът ми да не трепери.

Еграсса се появи на бегом:

— Какво става тук?

— Той оживя и хвана Гарет! — заобяснява Кли-кли, кимайки уплашено към човека.

— Стига глупости, шуте — намръщи се милорд Алистан Маркауз. — Разкъсан е на две, как може да го хване?

— Вярно е, милорд — потвърдих думите на Кли-кли аз и си спечелих недоверчив поглед от капитана на гвардията.

— Нищо удивително, казват истината — Еграсса застана на колене пред тялото.

— Внимавай! — предупреди го Фенерджията.

— Не се притеснявай, мъртъв е — елфът безстрастно погледна в очите на непознатия.

Не лъжеше, смъртта вече беше сложила своя отпечатък в безжизнените очи на воина.

— Как е успял да живее толкова дълго? — все още не вярвайки на очите си, каза Алистан Маркауз.

— Много просто, вижте.

Елфът без всякаква гнусливост вдигна горната устна на човека. Не ми се беше сторило — наистина имаше тънки като игли глиги.

— Това е вече прекалено — шокирано промълви капитанът.

— Но е истина.

— В една вечер да срещнеш Х"сан"кор и… — Алистан Маркауз се поколеба.

— Какво ви притеснява толкова много? Вампир, милорд. Това е вампир.

— Вампирите не съществуват! — презрително изсумтя Халас, въртейки в ръце отрязания рог на Флейтата. — Това е също такава измислица, както…

Гномът погледна рога в ръцете си и млъкна.

— Измислица? Тогава кой ме сграбчи? Призрак? — сърцето ми все още блъскаше бясно.

— Вампирите съществуват и ако не ги виждате, това не означава, че са измислица. Ето защо е успял толкова бързо да се справи с Флейтата и да остане жив до идването ни — Еграсса предпазливо докосна глигите на вампира.

— Гарет, той ухапа ли те? — неочаквано ме попита джуджето.

Машинално вдигнах ръка към шията си.

— Не, Делер, добре съм.

— Милорд Алистан, а може ли този… вампир с вашия… трепетликов кол да го пронижем за всеки случай?

— Той е мъртъв, Халас, не говори глупости — отвърна му Змиорката вместо Алистан Маркауз.

— Сега е мъртъв, а после ще скочи и ще започне да пие кръв!

— Халас, много приказки си слушал. Вампирите са почти като хората, просто са по-бързи, по-силни и пият кръв. Можеш да ги убиеш с обикновена стомана и със сигурност не с трепетлика, сребро, чесън или слънчева светлина. Всичко това са абсолютни глупости, също като превръщането на вампира в мъгла или прилеп. Така! А това какво е?!

Еграсса видя кристала и като го свали от тялото, ни го показа.

— Милорд?

— Това вече се превръща в пълен абсурд! — от гърдите на Алистан Маркауз се изтръгна горчив смях.

— Какво е това? — полюбопитства Фенерджията, гледайки опушения кристал все едно е отровна змия.

— Това е знакът на Ордена на Сивите, Мумр — отвърна му Змиорката.