Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 334

Глава 20

Играчът

Смехът ми събуди всички, а аз изобщо не можех да спра. Толкова сили хвърлихме, толкова много животи загубихме, и всичко се оказа напразно! Провалихме се.

Изглежда, от всички най-много за мен се притесни Кли-кли. Мисля, че и вие бихте се уплашили, ако някакъв идиот без видима причина внезапно започне да се смее посред нощ. „Лекарството“ ми го даде Змиорката. Просто ми удари няколко силни шамара и смехът ми секна мигновено.

— Добре съм — задъхано казах на гаракеца. — Престани с шамарите. Съжалявам, момчета, но това наистина беше много смешно.

— Какво стана, Танцуващ? Добре ли си? — разтревожено попита Кли-кли.

— Всичко е наред, малката — и сам не се усетих как се обърнах към гоблинката. За щастие, никой не обърна внимание на дрънканиците на Гарет, включително и Кли-кли. — Просто още един лош сън.

— Нещо не си спомням след лоши сънища да си се смял — изръмжа Халас. — По-скоро крещеше. Казвай веднага какво сънува този път.

Така че им разказах за битката. Естествено, не всичко, а само това, че загубихме.

— Ако кралят е загинал, тогава работата е лоша. Това няма да вдъхнови армията — замислено каза Мумр, който веднага повярва на съня ми.

Това не само няма да вдъхнови армията, но и ще анулира Поръчката ми. Клиентът е мъртъв, тоест сделката е разтрогната. Така че можех да не нося Рога на дъгата в Авендум, под чиито стени всеки момент щеше да започне клане. Също така можех завинаги да забравя за помилването и за онези петдесет хиляди златни, които ми бяха обещани от краля.

— Ако битката се е случила вчера, тогава все още имаме малко време. До Авендум не е толкова далече. Може и да успеем.

— Със сигурност ще успеем, Халас! Кълна се в дома си, че ще успеем! Змиорка, Мумр! Оседлайте конете! Халас, плати на ханджията!

Дивите се втурнаха да изпълняват заповедите.

— Хей, Гарет, можеш ли да ми дадеш Рога на дъгата за минутка?

— Защо ти е притрябвал, Кли-кли? — попитах аз, но извадих Рога от чантата си и й го подадох.

Тя взе Рога в ръце, повъртя го, подуши, измърмори над него някаква глупост, извади някакъв прах от джоба си и го посипа отгоре.

— Еграсса? Виждаш ли?

— Аз съм слаб в шаманството, Кли-кли. Не, не виждам нищо.

— Аз също не виждам нищо — въздъхна тя. — Дръж, Гарет. Сега разбрах съня ти.

— И?

— Нали каза, че си чул звук, все едно се е скъсала струна. Всъщност тогава Рогът е загубил Силата.

— Искаш да кажеш, че…

— Точно така. Сега това е просто рог. Залъгалка. Във всеки случай, поне докато Орденът не се заеме с него. Рогът е загубил Силата и равновесието е нарушено. Сега Неназовимия може да използва магията си на наша територия.

— Значи трябва да побързаме! Пригответе се, тръгваме! — сухо подхвърли елфът.

— Валдер! — повиках го аз. — Валдер! Вярно ли е това?

— Да — минута по-късно реши да ми отговори мъртвият маг. — Рогът на дъгата е загубил своята сила.

— Но това означава, че Падналите са излезли от Костните дворци!

— Не е толкова просто, приятелю. Да, Рогът е загубил силата си и Падналите могат да се качат до най-горните нива на Храд Спайн, но не и да излязат. Рогът е Ключ. Докато Ключът не се обърне и не унищожи връзките на равновесието, Падналите няма да залеят Сиала. А да обърне Ключа може само Господарят. Или друг Господар, или… Играчът.