Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 336

— Малко вероятно е да се вмъкнем в града през портите, Еграсса — разсъждаваше Змиорката. — А и нашите могат да ни надупчат по погрешка.

— Едва ли изобщо ще се доберем до тези порти — раздразнено подхвърли гномът. — Не понасям маговете! Ето! Отново! Да ги отнесе мракът дано!

Хиляди ледени висулки се забиха в пречещия ни отряд варвари. За няколко секунди хората се превърнаха в кървава каша. Веднага под градските стени цъфна огнено цвете. Шаманите на врага бяха решили да не останат по-назад. Противниците систематично унищожаваха пехотата на опонентите си. Ако продължаваха така, скоро тук нямаше да има никой друг освен магьосници. Изглежда, че командирите на двете армии стигнаха до същото заключение. Проехтяха рогове, забиха барабани и тъмните маси трепнаха и тръгнаха една срещу друга.

— Време е!

— Не бързай още, Мумр! — Халас продължаваше да лежи в снега и да гледа бойното поле. — Нека повоюват малко, за да не ни обръщат внимание!

— Гарет, ти си живял в този град — обърна се към мен Еграсса. — Има ли и друг начин да се влезе в Авендум, освен през градските порти?

— Има — след кратко замисляне отвърнах аз. — Но няма да ни свърши работа.

— Защо?

— Едва ли ще ни позволят да се изкатерим по стената с въже. Освен това нямаме толкова дълго въже.

— Това ли е единственият начин?

— Ами… Може да опитаме и през градската канализация, но там…

Наложи се да направя пауза, тъй като един огнен метеорит удари по близката горичка и изгори отряд кавалерия на противника.

— Но там долу всичко е преградено с решетки. А и отново ще трябва преди това да се приближим до стените. Макар че имам една идея… Градските стени продължават в Студено море. Мисля, че рибарите, които живеят близо до града, отдавна са избягали или са се скрили в града. Ако се огледаме, можем да намерим някоя лодка.

— Нищо няма да се получи! В Бастиона, който охранява входа на градското пристанище, има гноми с оръдия. Веднага ще направят на трески всяка лодка. И ще станем храна за рибите!

— Няма да ни направят, Халас! — успокои го Кли-кли. — Ще те сложим в лодката, така че от Бастиона да те видят и да не стрелят.

— Аз?! В лодката?! Няма начин! Няма да се кача!

— Ще се качиш и още как! Ако искаш Неназовимия да се върне обратно в Ледени игли, ще се качиш! И ще викаш на собствения си език с всички сили, за да те чуят гномите в Бастиона. Че иначе като нищо ще ни гръмнат — Еграсса изобщо не обръщаше внимание на мрънкането на гнома. — Вземи мотиката и счупи ето това.

И елфът му подаде някакъв кристал.

— Какво е това? — полюбопитства Кли-кли.

— Това нещо ми го даде Маркауз още в Заграбия. А на него му го е дал Арцивус. Казал когато наближим, да го счупим — и Орденът ще узнае.

— Действително, накъде по-близо? — изръмжа Халас и замахна с мотиката.