Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 14

Аарроо подсвирна, за да призове козлокончето, скочи на врата му, направи кръг над нас и като увисна във въздуха, напевно произнесе:

— Съобщение. Треш Едданрасса, глава на дома на Черната луна, изпраща на дъщеря си Миралисса поздрави и скръбна новина. Треш Едонтасса загина в сблъсъка с клана на Кървавите топори. В същия сблъсък загина и треш Епевласса. Сега треш Миралисса става трета по ред за листната корона. Пред нея са само треш Меленасса и треш Епилорсса. Треш Едданрасса моли своята дъщеря да се върне у дома възможно най-скоро, оставяйки всичко друго. Съобщението е завършено. Ще върнете ли отговор?

— Как се е случило? — рязко попита Миралисса.

— Съобщението е завършено. Ще върнете ли отговор? — упорито повтори флинито.

— Отговор. Няма да се върна у дома, докато не довърша задачата, която миналата година ми възложи обединеният съвет на Домовете.

— Чуто — важно кимна флинито и козлокончето направи още един кръг над нас.

— Точно като водно конче — завистливо въздъхна Мумр, наблюдавайки полета на магическото същество.

— Информация. Безплатно — пропя междувременно флинито и изкриви лице. Явно мразеше да прави безплатно каквото и да е. — От Червената местност, онази до град Чу, са изчезнали всички птици. А също така глиганите, лосовете, мечките, вълците и почти всички горски духове.

— Защо? — рязко попита Еграсса.

— Ако знаех, информацията нямаше да е безплатна — раздразнено отвърна Аарроо. — Това ми го каза духът на големия пън, който е на три левги от онова място. Самият той не знаеше, но в последно време малките жители се опитват да стоят по-далеч от тези места. И мълчат, сякаш устите им са пълни с вода.

— Глупава информация — Халас раздразнено подръпна брадата си.

— Каквато кашата, такава и информацията! — ядоса се флинито и козлокончето му гневно зажужа. — Ако гномът ще се заяжда, намерете си някой друг да ви донася новини! Нека този брадатият да ви ги казва!

— Млъквай, Халас — веднага каза Змиорката.

— Моля да простите на моя слуга, почтени Аарроо г"наа Шпок от клона на Кристалната роса — помирително каза Миралисса.

— Слуга? — беззвучно попитаха устните на гнома.

Делер показа юмрук на Халас. Гномът се зачерви като нажежен метален лист в ковачница, но не каза нищо.

— Така е по-добре — доволно се ухили флинито и козлокончето направи трети кръг над главите ни.

— Ние ще минаваме ли през тази територия, лейди Миралисса? — попита междувременно Алистан Маркауз.

— За съжаление, да. Това е най-краткият път.

— Но има и други, нали? — отделяйки всяка дума, уточни графът.

— Има, но ако минем през Червената местност, до утре вечер ще сме при Костните дворци. По обиколния път ще изгубим пет или шест дни. А и пътят ще минава точно по границата на обитаваните от орки земи. Прекалено опасно е.

— Няма да е по-опасно от място, от което са изчезнали всички горски духове — не се съгласи с братовчедка си Еграсса.

— Ще поемем този риск, Еграсса — блеснаха очите на елфийката.

— Ти си по-старша в рода, решението е твое — елфът вдигна ръце нагоре, показвайки, че няма намерение да спори с нея.