Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 12

— Е, колко още дълго ще ме гледаш? — раздаде се същият глас.

Едва тогава забелязах, че на врата на козлокончето стои човече с размера на кутрето ми. Златни къдрици, плачлива физиономия, лилаво копринено костюмче, малък лък. И това същество ме гледаше с доста голяма доза раздразнение.

— Флини! — ахнах аз.

— Каква проницателност, горски духове да ми изпият кръвта! Винаги ли си толкова умен или само сутрин? Бързо ме води при елфийката!

— Каква елфийка? — ококорих се аз от наглостта на дребосъчето.

Козлокончето се издигна във въздуха и увисна пред мен, пърхайки с крила. Флинито на врата му ме гледаше неприязнено:

— Всички глупаци ли са толкова тъпи или само ти, нещастнико, дето ми се натресе на главата? Треш Миралисса от дома на Черната луна. Познаваш ли я?!

— Да.

— Тогава не се туткай, а ме заведе при нея, идиот такъв! — закрещя флинито.

— Какъв е този шум? — Кли-кли се беше приближил незабелязано. — А, флини се домъкнало!

— Ще ти дам аз на тебе едно „домъкнало“, зеления! — възмути се флинито.

— Зеления, казваш? — Кли-кли опасно присви очи. — Я да си затваряш устата, златокос дребосък, че ще стане лошо!

— Добре де, какво се стягаш? — веднага отстъпи флинито. — Просто се запознавам!

— Е, вече се запозна. Защо си се домъкнал? — Кли-кли специално наблегна на последната дума, но флинито се престори, че не е чуло обидата и изпя:

— Съобщение. Информация. Новина.

— Тогава иди и я предай, елфите вече са станали!

— Трябва да бъда представен, нали знаеш, обичаи — направи недоволна гримаса флинито, сякаш беше сдъвкало кисело грозде.

— Да, знам — въздъхна Кли-кли. — Всички сте със синя кръв! Последвай ме.

Козлокончето запърха с крила и полетя до рамото на гоблина. Аз закрачих след тях като почетен ескорт.

— Лейди Миралисса, позволете ми да ви представя флини… как ти е името, дребен?

— Аарроо г’наа Шпок от клона на Кристалната роса, глупако — изсъска, разтягайки устни в усмивка, флинито.

— Аарроо г’наа Шпок от клона на Кристалната капка…

— Роса, тъпако! — гневно изсъска флинито.

— Хм, и каква е разликата? — Кли-кли се отдръпна от бръмчащото до ухото му козлоконче. Но все пак се поправи и каза: — От клона на Кристалната роса.

— Радвам се да приветствам своя брат от малкия народ до своя огън. Какво те води тук, Аарроо г’наа Шпок от клона на Кристалната роса? — приветливо кимна на флинито Миралисса.

— Съобщение. Информация. Новини — отвърна с церемониалната фраза Аарроо и приземи козлокончето на земята.

— Специално мен ли търсиш или който и да е тъмен?

— Специално вас. Главата на дома на Черната луна изпрати няколко мои братя да ви търсим, треш Миралисса, но късметът споходи мен. И всичко това, защото мога да мисля!

— Късметът е за достойния — сериозно отвърна елфийката на малкия самохвалко. — Не искаш ли да опиташ нашата храна и да пийнеш от виното ни?

— С удоволствие — изгрухтя Аарроо и потри ръчички в предвкусване на скорошно пиршество.

Еграсса вече се беше погрижил за храната и пред доволното флини се появи мъничка златна чиния с овесена каша, приготвена от Халас, и миниатюрна чашка с ароматно вино. Явно елфът носеше тези нещица специално за пътешестващите на козлокончета малки приказливци.