Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 16

Граф Балистан Паргайд, за които не знаят, е слуга на Господаря, и точно от дома му в Раненг взех Ключа, с който се надявахме да проникнем в сърцето на Храд Спайн. Точно този ключ Лафреса трябваше собственоръчно да достави на Господаря, но й се изпречи проблем, наречен Гарет. Аз откраднах Ключа, а Балистан Паргайд с неговите хора и Лафреса се втурнаха да ни преследват. Засега някак успявахме да ги водим за носа, дори съдът на Сагра не им помогна. Тогава Мумр уби боеца на Паргайд и после изведнъж всичко стана спокойно. Балистан Паргайд и хората му изчезнаха. Доста си блъскахме главите къде ли е отишъл. Решението на загадката беше донесено от флинито. По време на съдебния двубой Лафреса беше изчезнала някъде, но сега се разбра, че тя веднага е тръгнала към Храд Спайн, а Балистан Паргайд я е догонил по пътя. Ясно е, че Лафреса не се страхува да влезе в Заграбия (явно е сигурна, че нейното шаманство ще я спаси). А и просто нямаше друг избор: артефактът е изгубен и Посланикът, който й нареди да вземе Ключа, ще бъде много разстроен, да не говорим за Господаря.

— Каква е втората новина? — Еграсса погледна към флинито.

— Цената на втората новина е щипка захар.

— Ние нямаме захар — злорадо каза Халас. — Не сме сладкари. Може би трябва да ти потанцувам отново?

Последните думи на гнома прозвучаха предизвикателно.

— А, не! Втори път сърцето ми няма да издържи подобна гледка! Какво друго може да предложите?

Спогледахме се. Мракът само знае какво би заинтригувало носителя на новини.

— Имам бонбон! — неочаквано възкликна Кли-кли.

— Покажи ми — наведе се напред Аарроо.

Кли-кли трескаво започна да пребърква многобройните си джобове и измъкна отнякъде доста смачкан, но увит в ярка златиста хартия бонбон. Явно го носеше още от Авендум. Флинито внимателно го разгледа и с отегчено лице, сякаш ни правеше невероятен компромис, каза:

— Пълен боклук, разбира се, но става. Пусни го на земята.

По мое мнение, той се преструваше, бонбонът определено му хареса. Флинито спусна козлокончето на земята и привърза бонбона към корема на зверчето си.

— Новина. В Златната гора са видели човек. Облечен е в сиво наметало, лицето му не се вижда. Въоръжен е с копие. Върви бързо, почти не спира. Намира се на четири часа полет от вас. Идва точно насам. Златната гора тази седмица е като покрита с мед, всичко налита насам. От доста време не съм виждал толкова много непознати. А, да! Не ви съветвам да се свързвате с него, дървесните духове казват, че е воин.

— Ние също не сме обущари — възмути се Делер.

— Когато дървесните духове казват, че човекът е воин, обикновено се съобразяваме с това, но ваша си работа. Цената на третата новина е пръстенът на дългуча с дългите мустаци — флинито кимна към Алистан Маркауз.

— Кой? — попита графът.

— Е, определено не сребърния с твоя герб — язвително каза флинито. — Вие, хората, сте прекалено чувствителни към тези родови дрънкулки. Да ги искаш е голяма глупост, така или иначе няма да ги дадете. Харесва ми този с червения рубин.