Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 13

Докоснах Кли-кли за лакътя и го отведох настрана, така че, да не дава Сагот, флинито да не чуе разговора ни.

— Защо е това отношение към този дребосък? Не беше ли по-лесно първо да разберем защо е дошъл при нас и чак тогава да го храним?

— Ох, Гарет — огорчено цъкна с език гоблинът. — Разбира се, че не е по-лесно! Това са флинита! На тях не трябва да им се прощават грубостите, в противен случай тези хвъркати, които си пъхат носа навсякъде, ще ти се качат на главата, но и древните обичаи не си заслужава да нарушаваш. Ако имаше нещо спешно или опасно, той веднага щеше да ни каже, но щом не е толкова спешно, струва си да се придържаме към техните глупави правила. Сега той ще изяде кашата и сам всичко ще ни каже. Ти по-добре кажи благодаря, че са го пратили при нас със съобщение, иначе нямаше да се отървем само с храна. Волните флинита обикновено вземат за информацията нещо доста по-съществено от това да си натъпчат корема. Хайде да се върнем, искам да чуя какво ще каже този дърдорко.

Флинито почти приключваше с храната. Дребосъкът ядеше със скоростта на гладен великан. Козлокончето надничаше през рамото му към чинията и тъничко, просещо мякаше. Мякането му много напомняше на писукането на някоя нещастна потъваща мишка. Аарроо както-там-му-беше-името за пореден път изблъска муцуната му настрани.

— Нямате ли нещо останало в онова ху-у-убаво котле? Че иначе Флолидал няма да ви остави на мира, докато не бъде нахранен — свадливо каза флинито и отпи от виното в чашата си.

Еграсса взе дървена лъжица и гребна от котлето, при което козлокончето изпърха с крила и се стовари върху нея като гладен ястреб на кокошка.

В това време Халас се събуди. Гномът се прозя, видя закусващото флини и затвори уста така, че зъбите му изтракаха, след което отчаяно започна да разтърква очи. След тази спешна процедура Халас отново погледна към Аарроо, но той, както и следваше да се очаква, все още си стоеше на мястото и гледайки навъсено изненадания Халас, продължаваше да дъвче.

— Странно — замислено каза гномът и сръга спящия Делер с лакът. — Ей, шапка! Вчера като че ли нищо не сме пили. Защо тогава ми се привиждат мънички човечета?

Делер се събуди, погледна към Аарроо и каза:

— Това е флини, кълвач брадати!

— Какво, да го вземе Неназовимия, флини, Делер?! Флинитата ги има само в приказките и не ядат собственоръчно приготвената ми каша!

— Гномите са по-лоши и от хората — недоволно каза Аарроо, очевидно се обръщаше към всички присъстващи на поляната. — Колкото до кашата, миличък, само от уважение към почтената треш Миралисса не хвърлям това чудо върху брадата ти. В живота си не съм опитвал такъв отвратителен бъркоч!

Гномът направо се задуши от такава наглост и не намери какво да отвърне.

— Е, стига толкова — изпуфтя флинито и избута чинията от себе си. — Всички закони са спазени.