Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 15

— Новини — флинито изчака края на разговора и изпя: — При това са цели три. Цената на първата е един танц на този упорит гном.

— Какво? — изрева Халас. — Гномите не танцуват за никого!

— Значи ми е провървяло двойно! — злорадо се ухили флинито. — Ако искате да чуете първата новина, нека гномът да танцува. Ако не искате — отлитам. Аз вече изпълних поставената ми задача и общувам с вас само от учтивост.

— Ах, ти, малка… — гномът скочи и стисна юмруци. — Ей сега ще те сритам заедно с твоята миризлива и воняща коза!

— Той ще танцува — твърдо каза Алистан Маркауз.

— Какво?! Ама аз…

— Това е заповед, войнико! Танцувай! — в гласа на капитана на гвардията звънна стомана.

— Танцувай, приятелю — Делер успокояващо постави ръка на рамото на гнома. — Не мисли, че танцуваш за флини. Представи си, че танцуваш за мен.

Това реши въпроса. Гномът презрително изсумтя:

— Гном да танцува за джудже? По-скоро ще танцувам за флини!

И затанцува. Изглежда това беше някакъв боен танц на гномите. Във всеки случай, Халас танцуваше с бойна мотика в ръце, а и танцът по-скоро приличаше на битка, отколкото на нещо празнично. Фенерджията се включи да му помага, като наду свирката си. Може би Златната гора никога не беше виждала такова представление. Кли-кли весело пляскаше с ръце, а Делер полагаше отчаяни усилия да не избухне в смях.

— Това е! — изхриптя задъханият гном.

— Вие, гномите, танцувате дори по-зле, отколкото готвите — безмилостно заяви флинито.

Делер успя навреме да сграбчи Халас и да го изблъска по-далеч от греха.

— Каква е новината? — въпреки всичко Миралисса се стараеше да бъде учтива.

— Новина. В Златната гора са забелязани хора. Те са на два дни път пред вас. Повече от две десетици. Всички са въоръжени. Една жена. Не видях герб на дрехите им.

— Накъде вървяха?

— Вървяха към Червената местност. Преди два дни там все още беше спокойно.

— Готов съм да заложа душата си, че това е Балистан Паргайд с неговите хора — намръщи се милорд Алистан.

— И Лафреса. Ще са до входа много преди нас — подсмръкна с нос Кли-кли.

— Издъниха се с Ключа и сега са решили да ни организират засада на входа?

— Може би, Гарет, а може би не… — в очите на елфийката се появи безпокойство. — Няма да се изненадам, ако решат да рискуват и да се опитат да вземат най-апетитната хапка.

— Рога?

— Да. А ако ти разкажеш на някого за нашия разговор, ще те намеря — обърна се елфийката към флинито.

— Да, разбирам, по-добре не пъхай нос в елфийски тайни. Ще съм ням като гроб — недоволно изръмжа флинито.

— Имаше ли някой ранен от тези хора? — попитах аз.

— На един му нямаше лявата ръка от китката.

— Те са — кимнах аз.

Е, ако е с отрязана от китката ръка, определено е Бледния. Тази гадина отдавна ме преследваше, а по време на последния опит да ме прати в светлината Халас му отряза ръката, и по-точно — от лявата китка. Бледния работи за Влиятелния или, както го наричат слугите на Господаря, Играча. Играчът е някаква голяма клечка в Авендум и именно благодарение на неговата „загриженост“ едва не се простих с живота си. В момента Бледния беше в свитата на Балистан Паргайд.