Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 11

— Ти пак стенеше на сън, Танцуващ. Лоши сънища?

— Вероятно — небрежно свих рамене аз. — За щастие, в последно време почти не помня сънищата си.

— Това не ми харесва — намръщи се гоблинът. — Май някой не иска да ги помниш.

— И кой ще е този някой?

— Господарят, например. Или слугинята му — Лафреса.

— Знаеш как да зарадваш приятелите си — казах на Кли-кли. — Ела да запалим огъня, другите още спят.

— Ти върви. Аз първо ще доям ягодите и ще върна шапката на Делер.

— М-м-м… Кли-кли, нима не виждаш, че отвътре шапката е изцапана със сок? Смачкал си половината ягоди!

— Наистина? Май не помислих за това — гоблинът замислено огледа сътвореното от него. — Според мен като е изцапана с ягоди, шапката е малко по-вкусна, отколкото обикновено. Дали да не я измия в потока?

— По-добре недей, ще стане още по-лошо — казах му аз и тръгнах обратно.

Кли-кли постъпваше като дете, сякаш не знаеше, че сега Делер ще мърмори цял ден по повод безнадеждно изцапаната си шапка! На туй отгоре шутът съвсем не навреме напомни за Господаря и Лафреса. Господарят е от лошите, по това спор няма, той още от първия ден на пътуването ни тровеше живота, но кой беше всъщност ние така и не разбрахме. Мръсникът беше всемогъщ и злопаметен, по сила спокойно можеше да се съревновава с някой от боговете. Но явно не искаше просто да ни унищожи, предпочиташе да издевателства над нас по всевъзможни начини, а когато объркаме поредния му сложен план, той изобщо не се разстройваше, а в кратки срокове измисляше нов, още по-красив и по-опасен. Подобно на Неназовимия, Господарят не искаше да вземем Рога на дъгата от гробниците. Но ако за Неназовимия това беше въпрос на живот и смърт, то за Господаря (поне както си мисля аз) това си е поредната прищявка.

Лафреса на практика беше слугиня на Господаря, и въпреки че изглеждаше като двайсетгодишна, беше на поне няколкостотин години, или поне така го видях в един мой сън (да, да, представяте ли си, напоследък притежавам една такава кофти особеност — да виждам пророчески сънища). И освен това Лафреса според мен е най-силната шаманка (или шаманша?), която съм срещал, много по-силна от Миралисса. Слугинята на Господаря владееше забранената магия — Кронк-а-Мор, с помощта на която успя да убие двама от нашите, когато откраднахме изпод носа й Ключа. И честно казано…

— Гледай в краката си, глупако! — изрева нечий бас някъде отдолу.

Така се стреснах, че едва не се научих да летя. Във всеки случай, подскочих подобаващо.

— Виждал съм много неща в живота си, но глупак така да подскача, никога! Ей! Къде гледаш, идиот? Надолу гледай! Надолу!

Изглежда гласът не представляваше никаква опасност… Послушно погледах надолу.

На земята седеше същество, наподобяващо странна кръстоска между скакалец, водно конче и коза. Точно така. Краката на това малко същество бяха като на скакалец, главата и туловището — на козел, а прозрачните мрежести крила явно бяха наследени от голямо водно конче. Цялото му тяло беше на жълто-черни ивици. С една дума, до краката ми не седеше нищо друго освен едно истинско приказно козлоконче. По размери създанието беше не по-голямо от човешка длан.