Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 85

Сега Стюарт заплашваше да изостави Марклин и Томи, да се отвърне от тях, да насочи гнева и отвращението си към тях. Марклин трябваше да избегне това. Не бе нужно да разкриват дори част от плана си пред него. Едва сега осъзна, че отказът му сам да поеме пълното водачество е причинил пропукването във взаимоотношенията им. Стюарт имаше Теса… Стюарт ясно бе показал какво иска, но никога не биваше да узнава какво се е случило в действителност. Това бе грешка и Марклин винеше себе си и собствената си зрялост, че бе обичал Стюарт толкова много и му бе разкрил всичко.

Трябваше да си върне благоразположението му. Стюарт се бе съгласил да дойде днес. Без съмнение вече беше при Чалис Уел. Винаги ходеше там, преди да ги поведе към Уайриол Хил. Марклин знаеше колко го обича Стюарт. Тази пукнатина в отношенията им щеше да бъде заличена с искрени молби, с вдъхновение и с откровеност.

Не се съмняваше, че неговият собствен живот ще е дълъг, че това е само първото от мрачните му приключения. Негови ще са ключовете към светилището, картата на съкровището, формулата на магическата отвара. Бе напълно сигурен в това. Но щеше да настъпи морален крах, ако този първи план завършеше с поражение. Той щеше да продължи, разбира се, но неговата младост бе поредица от успехи, затова пак трябваше да успее, за да не бъде прекъсната инерцията на възхода му.

Трябва да победя, винаги побеждавам. Не бива да се захващам с нещо, в което не мога да успея изцяло. Това бе неговата лична клетва. Никога не я бе нарушавал.

А Томи бе верен на обетите, които и тримата бяха дали, верен на идеята и на личността на Теса. Не биваше да се тревожи за него. Погълнат от своите компютърни изследвания, прецизни хронологии и таблици, за Томи нямаше опасност да се разочарова по същите причини, които го правеха толкова ценен; той не можеше да види цялата картина, нито пък щеше да постави под въпрос истинността й. Принципно Томи никога не се променяше. Той си беше същия като момчето, което Марклин бе обикнал в детството си — събирач, анализатор на данни, долавящ и най-тънките им особености, изследовател — жив архив. Преди познанството си с Марклин, Томи сякаш не бе съществувал. Бяха се срещнали на дванайсет в един пансион в Америка. Стаята на Томи бе изпълнена с фосили, карти, животински кости, най-различни компютърни части и огромна колекция от научна фантастика.

Марклин често си мислеше, че Томи сигурно е виждал в негово лице някой герой от тези фантастични романи — Марклин не обичаше романите — и че се е превърнал от аутсайдер в главен играч в научнофантастична драма след срещата с него. Лоялността на Томи никога, дори за момент, не бе подлагана под въпрос. Всъщност през годините, в които Марклин бе търсил свободата си, Томи бе винаги наблизо, подръка, винаги в негова услуга. Марклин все измисляше задачи за него просто за да му осигури нужната свобода. Томи никога не бе нещастен.