Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 84

През цялото време в Оксфорд те редовно посещаваха това място. Наемаха малки, уютни стаи в хотел „Джордж и пилигримите“ и тръгваха заедно по Хай стрийт в търсене на книжарници и магазини, в които се продаваха кристали и карти таро. Доверяваха си шепнешком тайните си проучвания, за чисто научния си подход към неща, които останалите смятаха за митологични. Местните вярващи, наричани ту хипита, ту ню ейдж фанатици, или пък бохеми и артисти, които бяха привлечени от очарованието и спокойствието на това място, не ги интересуваха изобщо.

Те искаха да разчетат миналото бързо, с всички възможни средства. А Стюарт, техният учител по древни езици, бе и техен жрец, магическата им връзка с истинското светилище — библиотеката и архивите на Таламаска.

Миналата година, след като бе открита Теса, те се намираха на Гластънбъри Тор, когато Стюарт им каза: „Във вас двамата аз открих всичко, което някога съм търсел в един учен, в ученик, в послушник. Вие сте първите, на които наистина искам да предам всичко, което знам“.

Това бе върховна чест за Марклин — нещо много по-ценно от наградите, които бе получил в „Итън“ или „Оксфорд“, или там, където го бяха отвели проучванията му.

Това бе по-велик момент дори от приемането им в ордена. И сега, като се върнеше назад в мислите си, той знаеше, че това приемане е имало смисъл за тях само защото е имало значение за Стюарт, който цял живот е бил член на Таламаска и скоро щеше да умре, както сам се изразяваше, между нейните стени.

Сега той бе на осемдесет и седем и вероятно бе един от най-старите активни членове на Таламаска, ако езиковото обучение можеше да се нарече активна дейност в ордена, защото то бе най-силната страст на Стюарт след оттеглянето му. Той говореше за смъртта без никаква романтика или мелодраматизъм. Нищо не можеше да промени реалистичното му отношение към онова, което го очакваше.

— Ако човек на моята възраст, който все още е с всичкия си, няма сили да посрещне смъртта, ако не е любопитен и дори нетърпелив да види какво ще се случи, значи е пропилял целия си живот. Значи е просто един проклет глупак.

Дори откриването на Теса не зарази Стюарт с отчаяното желание да удължи дните, които му оставаха. Предаността му към нея, вярата му в нея не съдържаше нищо толкова жалко. Марклин се страхуваше от смъртта му много повече, отколкото той сам се страхуваше от нея.

Сега Марклин знаеше, че отдава огромно значение на Стюарт и трябва да си го върне отново. Да загуби Стюарт заради смъртта бе неизбежно, но да го загуби преди това бе немислимо.

— Стоите на Свещената земя на Гластънбъри — беше им казал Стюарт в деня, когато започна всичко. — Кой е погребан под това възвишение? Самият Артур или пък безименни келти, които са ни оставили монетите си, оръжията си, лодките, с които са преплували морета и с които са открили остров Авалон? Никога няма да узнаем. Но има тайни, които можем да разбудим, и техните проявления са така огромни, така революционни, така безпрецедентни, че си струват нашата преданост към ордена, струват си всяка жертва, която направим. Ако не е така, тогава сме лъжци.