Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 82

Та тя още не бе разбрала как се бяха опитали да го убият. Дори не бе попитала дали е ранен.

— Направили са само опит — каза Роуан. — И не са успели. За нещастие обаче нападателят е убит от онзи, който е помогнал на Юри. А няма да е лесно да се открие тялото му. Не бихме се и опитвали. Имаме съвсем различен план.

— Роуан, какъвто и да е планът, ти трябва да кажеш на Майкъл. Не можеш просто така да заминеш.

— Да, зная.

— А защо не се притесняваш, че тези тайнствени убийци ще нападнат теб и Юри?

— Аз си имам тайни оръжия. Юри познава много добре метрополията. Мисля, че ще успея да вляза там. Ще се свържа с някои от най-старите членове, с най-доверените и уважаваните. Ще ми трябват петнайсетина минути, за да разбера дали злото процъфтява в целия орден, или е ограничено само в малка група.

— Не може да е само един човек, Роуан. Твърде много хора умряха.

— Права си, пък и трима от техните също са мъртви. От друга страна, може да е съвсем малка група от членове на ордена или пък аутсайдери, които са свързани по някакъв начин с него.

— Значи смяташ, че можеш да се добереш до самите убийци?

— Да.

— Използвай ме за примамка!

— А детето в теб? Ако то е от Майкъл…

— От него е.

— В такъв случай те ще искат него дори повече от теб. Виж, нямам време за празни приказки. Не искам да мисля за вещиците като за някаква рядка придобивка за онези, които знаят как да ги използват, за жените от семейството, които могат да станат жертви на този нов вид луди учени. Стига ми толкова откачена наука. Стигат ми толкова чудовища. Искам само да сложа край на всичко това. Но ти не можеш да дойдеш с мен. Майкъл също. Трябва да останете тук.

Роуан дръпна назад черния копринен ръкав и погледна малкия си златен часовник. Мона го виждаше за първи път. Вероятно и той бе купен от Беатрис. Беше много нежен, като часовниците, които жените са носили, когато Беатрис е била още дете.

— Ще се кача горе да поговоря със съпруга си — каза Роуан.

— Благодаря ти, Боже — въздъхна Мона. — Идвам с теб.

— Не, ако обичаш.

— Извинявай, но идвам.

— И защо?

— За да се уверя, че ще му кажеш всичко необходимо.

— Е, добре тогава, ще идем двете. Може би ти си една крачка пред мен. Ще го убедиш да сътрудничи. Но нека те попитам пак, Йезавел, сигурна ли си, че детето е от него?

— От Майкъл е. Мога да ти кажа дори кога се е случило. След погребението на Джифорд. Аз отново го прелъстих. И тогава не помислих за предпазни мерки. Джифорд беше мъртва и аз бях като обладана от дявола, кълна се. Точно след това някой се опита да влезе през прозореца на библиотеката и аз усетих онази миризма.

Роуан не каза нищо.

— Бил е мъжът, нали? Дошъл е за мен, след като е бил с мама. Сигурно е било така. Когато се е опитал да влезе, аз се събудих. После отидох да я видя, а тя бе вече мъртва.

— Миризмата силна ли беше?

— Много. Понякога още я усещам в салона и в спалнята горе. А ти?

Роуан не отговори.

— Искам да направиш нещо — каза след малко.

— Какво?

— Не казвай на Майкъл за бебето, докато не си направиш истински тест. Сигурно има някой, с когото да споделиш, нали, някой, който да ти е като майка? Сигурно има.