Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 80

— И Юри смята, че те ще се опитат да принудят Майкъл да го направи с мен? — попита Мона, докато сивите очи на Роуан я оглеждаха изпитателно, претегляха всяка нейна дума.

— Не, не мисля, не съм съгласна с него — рече Роуан. — Мисля, че онези мръсници убиха Аарън, за да прикрият следите си. Затова са се опитали да убият и Юри. Затова може да извършат някое покушение срещу мен. От друга страна…

— Тогава ти си в опасност! А какво се е случило с Юри? Кога и къде?

— Точно това имам предвид — каза Роуан. — Не знаем колко голяма е опасността за всички замесени. Не можем да знаем, защото не сме наясно с мотивите на убийците. Теорията на Юри е, че те няма да се откажат, докато не получат талтош. Тя е най-песимистичната и най-всеобхватната. Затова ето какво ще направим: вие с Майкъл трябва да бъдете защитени. Той е единственият в това семейство, който знае защо. Извънредно важно е да останете в тази къща.

— Значи ни оставяш тук заедно? На топличко под твоя покрив? Роуан, искам да ти кажа нещо не особено приятно.

— Не би трябвало да има никакъв проблем — простичко каза Роуан.

— Подценяваш Майкъл. Подценяваш го във всеки аспект. Той не заслужава това. Ако го изоставиш, без да му кажеш нищо, той надали ще остане тук да играе отредената му роля. Ако го направи, какво според теб ще поиска мъжът в него? И ако наистина го поиска — да спи с мен — как ще постъпя аз? Роуан, опитваш се да подредиш всичко, сякаш сме пешки, които можеш да движиш по шахматната дъска. Но ние не сме такива.

Роуан не отговори. След малко се усмихна.

— Знаеш ли, Мона, ще ми се да можех да те взема с мен — рече тя. — Да, наистина ми се ще.

— Ами тогава ще дойда! Вземи и двама ни с Майкъл! Ще заминем тримата.

— Семейството никога не би приело подобно предателство от моя страна — каза Роуан. — А и не мога да постъпя така с теб.

— Това е лудост, Роуан. Защо изобщо водим този разговор? Защо ме питаш за каквото и да било, след като вече всичко си решила?

— Поради много причини, Мона, заради които трябва да останеш тук с Майкъл.

— Ами ако пак си легнем заедно?

— Това си е ваша работа.

— Страхотно, значи ще го зарежеш и ще очакваш от мен да го утеша, но без да…

Роуан извади цигара с безстрастно изражение, после внезапно се отказа, въздъхна леко и я върна в пакета.

— Димът не ми пречи — каза Мона. — Аз не пуша, имам достатъчно мозък, но…

— Много скоро ще има значение.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш?

Мона бе поразена. Не отговори.

— Нима искаш да кажеш, че… Господи, как не съм разбрала?

Облегна се назад в стола. Все пак и преди й бе закъснявало и все се обаждаше на гинеколога с думите: „Май този път съм бременна“.

— Не е закъснение — рече Роуан. — От Юри ли е?

— Не — отвърна Мона. — Не е възможно. Сър Галахад беше твърде внимателен. Напълно невъзможно е.

— Значи е от Майкъл.

— Да. Но ти сигурна ли си, че съм бременна? Искам да кажа, че се случи едва преди месец…