Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 78

— Да, и аз така смятам — рече Мона. — Освен това няма да се омъжа за човек с тези гени, нали? Влюбена съм в мъж, който не е от семейството. О, знам, че мислиш, че това може да не е за дълго, но имам предвид, че за момента не съм се забъркала с човек с тези страховити хромозоми.

Роуан се позамисли и кимна. Сведе поглед към чашата с кафе, после вдигна глава, отпи последната глътка и постави чашата встрани.

— Не храня и никаква неприязън към теб заради случилото се с Майкъл. Трябва да разбереш това.

— Трудно ми е да го повярвам. Защото мисля, че направих нещо лошо.

— Безразсъдно, може би, но не и лошо. Пък и мисля, че разбирам какво точно е станало. Майкъл не говори за това. Нямам предвид самото прелъстяване, а ефектът от него.

— Ако наистина съм го излекувала, значи няма да ида в ада заради това — каза Мона и се усмихна тъжно. В гласа й имаше нещо повече от вина и ненавист към самата нея и тя го знаеше. Но пък така й олекна, че не можеше да го изрази с думи.

— Ти го излекува и вероятно това е било предназначението ти. Някой ден може да си поговорим за твоите сънища, за грамофона, който се е появил в салона.

— Значи Майкъл ти е казал.

— Не, ти ми каза. Постоянно мислиш за това, спомняш си валса от „Травиата“, призрака на Жулиен, който ти казва да го направиш. Но това не е важно за мен. Просто искам да не се тревожиш дали те мразя. Трябва да бъдеш силна, нали си наследницата, особено при настоящата ситуация. Не може да се притесняваш за глупости.

— Да, права си. Ти наистина не ме мразиш. Зная го.

— Можеше да го разбереш и по-рано — каза Роуан. — Ти си по-силна от мен. Да четеш мислите и да разгадаваш емоциите на хората си е почти измама. Като дете мразех това. Плашеше ме. То плаши повечето надарени деца. Но по-късно се научих да го използвам неусетно, почти несъзнателно. Изчакай секунда, след като някой ти е говорил нещо, особено ако е объркващо. Изчакай и ще разбереш какво чувства той.

— Права си, така е, опитвала съм.

— Ще става все по-лесно и по-силно. Мисля дори, че с това, което вече знаеш, за теб ще е по-лесно. Мен ме смятаха за отвратително нормална, за способен ученик със страст към науката, израснах обградена от лукс, имах всички придобивки на единствено дете на богати родители. А ти знаеш коя си.

Замълча. Извади още една цигара от пакета на масата.

— Имаш ли нещо против да запаля?

— Не, изобщо — отвърна Мона. — Винаги съм харесвала миризмата на цигари.

Но Роуан върна цигарата в пакета и остави запалката до него.

После погледна Мона — за миг лицето й стана някак сурово, сякаш бе потънала в мисли и бе забравила да скрие вътрешната си студена сила.

Погледът й бе така хладен и спотаено гневен, че за секунда тя заприлича на същество, лишено от пол. Със същия успех пред Мона можеше да стои мъж, просто човек със сиви очи, тъмни прави вежди и руса коса. Можеше да е и ангел. Разбира се, това беше красива жена. Мона бе така заинтригувана и развълнувана от всичко това, че не можеше да откъсне поглед.