Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 79

Но изражението на Роуан се смекчи почти веднага, вероятно нарочно.

— Отивам в Европа — каза тя. — Ще отсъствам за известно време.

— Защо? Къде отиваш? — попита Мона. — Майкъл знае ли?

— Не — отвърна Роуан. — И когато разбере, отново ще го заболи.

— Роуан, не можеш да му причиниш това, почакай малко. Защо заминаваш?

— Защото се налага. Само аз мога да разреша мистерията около Таламаска. Само аз мога да разбера защо Аарън умря.

— Ами Майкъл? Трябва да го вземеш със себе си, трябва да му позволиш да ти помогне. Ако и този път го изоставиш, ще му трябва нещо много повече от тринайсетгодишна девойка, за да спаси егото му и мъжеството, което му е останало.

Роуан я слушаше замислена.

Мона на мига съжали за думите си, но след миг реши, че не се е изразила достатъчно силно.

— Да, ще го заболи — каза Роуан.

— О, сигурно се шегуваш — отвърна Мона. — Може пък този път да не те чака да се завърнеш.

— А ти какво би направила на мое място? — попита Роуан.

На Мона й бе необходима само една секунда, за да осъзнае въпроса. Отпи отново от портокаловия сок и блъсна чашата встрани.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, няма друг, на когото бих искала да задам този въпрос.

— Вземи го с теб в Европа. Защо не? Защо да стои тук?

— Има си причини — отвърна Роуан. — Той единствен разбира същността на заплахата, която грози това семейство. Пък и трябва да мисля за неговата безопасност. Не се знае колко критично е положението.

— Безопасност ли? Ако онези от Таламаска решат да го убият, ще знаят къде да го намерят, ако все виси в тази къща. Освен това не забравяй и за собствената си безопасност. Само ти и Майкъл знаете какво точно става. Нима няма да имаш нужда от него? Нима наистина се готвиш да заминеш сама?

— Няма да бъда сама, ще бъда с Юри.

— Какво?

— Той се обади тази сутрин, преди малко.

— Защо не ми каза?

— Нали сега ти казвам — отвърна хладно Роуан. — Беше само преди няколко минути. Обади се от телефонна кабина в Лондон. Убедих го да се срещнем на летище „Гетуик“. Заминавам след няколко часа.

— Трябваше да ме извикаш, Роуан, трябваше…

— Чакай, Мона. Юри се обади, за да те предупреди да стоиш близо до семейството и да си винаги с охрана. Това е важното в случая. Той смята, че има хора, които ще се опитат да се доберат до теб. Беше много сериозен. Не поиска да каже нищо повече. Спомена нещо за генетичните изследвания, че има хора, които имат достъп до тях и смятат, че ти си най-могъщата вещица в рода.

— Е, добре, може и да съм. Разбрах това преди доста време, но, Роуан, ако те преследват вещици, защо не преследват теб?

— Защото аз вече не мога да раждам, Мона, а ти можеш. Юри смята, че ще потърсят и Майкъл. Той е бащата на Лашър. Тези зли хора, които и да са, ще се опитат да ви съберат. Смятам обаче, че Юри греши.

— Защо?

— Защо ще събират две вещици? Нима очакват допълнителните гени да създадат талтош? Това е твърде малко вероятно и успехът в подобно нещо изисква доста време. Според досието на семейството единственият успешен опит е отнел триста години. А и при него имаше външна намеса. Аз помогнах със силата си в критичния момент. Може би иначе нищо нямаше да се получи.