Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 76

Смъртта на Аарън бе ужасна, но тя не можеше да се справи с нея. Всъщност чувстваше единствено егоистичното вълнение, което бе изпитала и вчера, при първата промяна в изражението на Роуан, при първия й интимен и изпълнен с уважение поглед.

„Вероятно ще ме пита дали искам да ида в пансион“, помисли си Мона. Обувките й с високи токчета лежаха на пода. Не можеше да ги обуе отново. Беше й приятно да ходи боса по дъсчените подове на къщата. Те бяха излъскани до блясък благодарение на новия персонал. Янси, икономът, ги търка с часове. Дори старата Еужения бе започнала да работи повече и да мрънка по-малко.

Мона стана, изпъна копринената си рокля, която вероятно вече бе напълно съсипана. Отиде до прозореца към градината и застана под слънчевите лъчи — топли и освежаващи. Въздухът бе много влажен и сладък от ароматите на градината — все неща, които приемаме за даденост, но които на Първа улица ти изглеждат двойно по-прекрасни и си струват миг наслада, преди да се впуснеш в деня.

Протеини, минерали, витамин С. Умираше от глад. Миналата нощ бе сервирана обичайната шведска маса, но цялото семейство бе заето да успокоява Беатрис и Мона забрави да яде.

„Нищо чудно, че се събуди през нощта, глупачка такава“, помисли си тя. Винаги когато забравеше да яде, после имаше главоболие. Отново се сети за Роуан в басейна и пак почувства безпокойство — голотата, странното нехайство относно необичайния час и присъствието на охранителите. За бога, какво толкова, тя е от Калифорния. Те правят подобни неща постоянно — и денем, и нощем.

Протегна се, разкрачи крака и докосна пръстите им с ръце. После се наведе настрани, раздвижи глава и излезе от стаята в дългия коридор. Мина през трапезарията към кухнята.

Яйца, портокалов сок, коктейлите на Майкъл. Може пък да е хранително.

Изненада я миризмата на прясно кафе. Веднага си взе една порцеланова чашка от шкафа и вдигна каната. Много силно еспресо, каквото Майкъл го обичаше. Тя обаче усети, че няма нужда от това. Пиеше й се нещо хладно и вкусно. Портокалов сок. Майкъл винаги имаше бутилки портокалов сок в хладилника. Тя си наля една чаша и внимателно затвори бутилката, за да се запазят витамините.

И тогава усети, че не е сама.

Роуан седеше до масата и я гледаше. Пушеше цигара и тръскаше пепелта в една фина порцеланова чинийка с цветенца по края. Бе облечена с черен копринен костюм и носеше перлени обеци и огърлица. Сакото бе много вталено и закопчано, без блуза или риза под него. Само гола плът под дискретната цепнатина.

— Не те видях — призна Мона.

Роуан кимна.

— Имаш ли представа кой ми е купил тези дрехи?

Гласът й бе така шоколадов и гладък, както и предната нощ, след като всичко лошо вече бе минало.

— Вероятно същият човек, който купи тази рокля за мен — отвърна Мона. — Беатрис. Гардеробите ми са препълнени с дрехи, купени от Беа. И все копринени.

— Моите също — рече Роуан и се усмихна лъчезарно.

Косата й бе сресана назад, но свободно — къдреше се леко над яката; миглите й изглеждаха много тъмни. Беше си сложила виолетово-розово червило, което добре открояваше красивата й уста.