Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 313

Роуан потупа малките сухи ръце и също се наведе да я целуне.

— Доли Джейн — каза тя. — Ти присъства ли на раждането на Мориган? — Погледна крадешком към Мориган. Нямаше сили да я огледа по-внимателно.

— Разбира се — каза Доли Джейн. — Разбрах, че е от ходещите бебета, още преди да излезе от утробата. Знаех го! И помнете, каквото и да кажете, каквото и да си мислите — това дете е Мейфеър! Щом ние успяхме да преглътнем Жулиен и неговото вероломство, вие пък ще преглътнете това диво създание с дълга шия и ангелско лице! А сега слушайте. Може би никога вече няма да чуете този глас.

Майкъл се усмихна. Беше страхотно, че и тя е тук и бе поела нещата. Прииска му се да вдигне телефона веднага и да започне да вика цялото семейство. Но вместо това само седна с лице към писалището. А Роуан се настани до него.

Всички гледаха към очарователното червенокосо създание, което внезапно отпусна глава на облегалката на стола и се обгърна с ръце. Гърдите й надигаха тясната дантелена блуза, талията й бе така тънка, че му се прииска да я докосне.

— Аз съм твоя дъщеря, Майкъл.

— Кажи ми и нещо друго, Мориган. Кажи ми какво е бъдещето. Кажи ми какво искаш от нас и какво да очакваме от теб.

— О, много се радвам да чуя тези думи. Чухте ли това? — Тя огледа останалите, а после спря поглед на Роуан. — Защото аз им казах, че така е писано да стане. Аз трябва да предскажа. Трябва да говоря. Трябва да обявя нещо.

— Тогава започвай, скъпа моя — каза той. И изведнъж вече не му се струваше така чудовищна; виждаше я просто като живо, човешко същество, крехко и нежно, като останалите жени в стаята, дори като самия него, който би могъл да ги задуши с голи ръце. Дори Роуан, която можеше да убие всеки човек само с мисълта си. Но не и това създание.

— Аз искам учители — обяви Мориган, — но не в училище; искам наставници, заедно с мама и Мери Джейн, искам да се образовам, да науча всичко на този свят, искам усамотение и защита, и уверението, че няма да бъда прогонена, че съм една от вас и някой ден… — И внезапно замълча. — Някой ден ще бъда наследница, както мама иска, и след мен, друга от нейния род, която вероятно ще е човек… ако вие… ако онзи мъж… ако миризмата…

— Престани с това, Мориган — обади се Мери Джейн.

— Не, нека говори — намеси се малката майка.

— Искам онова, което би поискало всяко специално дете с изключителна интелигентност и ненаситни желания, но разумно и любящо дете, да, дете, което може да бъде обичано, обучавано и контролирано.

— Значи това искаш? — попита Майкъл. — Искаш родители.

— Да, искам възрастни родители, които да ми разказват приказки, както е било навремето.

— Да — рече твърдо Роуан. — И тогава ще приемеш нашата защита, което означава и нашия авторитет и нашите напътствия, ще станеш нашето новородено дете.

— Да.

— А ние ще се грижим за теб.

— Да! — Тя се изправи леко на стола, но после спря и се облегна на голямото бюро. Ръцете й приличаха на дълги, крехки кости, създадени да поддържат крила. — Да, аз съм Мейфеър. Кажете го. Аз съм една от вас. И един ден вероятно ще зачена от човек и ще се родят други като мен, от вещерската кръв, така както се родих аз. Аз имам право да съществувам, да бъда щастлива, да се уча, да се развивам… Господи, още носите онази миризма. Не мога да й устоя. Трябва да ми кажете истината.