Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 315

— И аз те обичам — прошепна той и притисна ръка към главата й. Усети, че е започнал да трепери.

— И ти знаеш — рече тя, като погледна към него, сълзите се стичаха по бузите й. — Ти знаеш, татко, че един ден аз ще поема контрола над всичко.

— Как така? — попита той спокойно, гърлото му се беше свило.

— Защото така трябва да стане — каза тя със същия искрен и разгорещен шепот. — Аз се уча много бързо, аз съм много силна, аз вече знам много. И когато те излязат от утробата ми, а те ще дойдат, както аз дойдох чрез мама и чрез теб, те ще имат тази сила, това знание, спомените на човеци и на талтоши. Ние се научихме от теб на амбиция. А човеците ще бягат от нас, когато разберат. Те ще бягат и светът… светът ще рухне. Не мислиш ли, татко?

Той трепереше вътрешно. Чуваше гласа на Аш. Погледна към Роуан — изражението й бе напълно безстрастно.

— Писано ни е да живеем заедно — каза той. Наведе се и докосна с устни челото на Мориган. Кожата й миришеше на бебе — свежо и сладко. — Всички млади мечтаят да управляват, да доминират. А тираните в историята са все хора, които не са успели да пораснат — каза той. — Но ти ще пораснеш. Ще научиш всичко, което ще можем да ти дадем.

— Да бе, това ще е голяма работа — обади се Мери Джейн и скръсти ръце.

Той се втренчи в нея, изумен от грубостта й, и от начина, по който тя се изсмя и поклати глава. Погледна и към Роуан — очите й отново бяха зачервени и тъжни, тя се извърна леко встрани и се втренчи в странната си дъщеря, а после в Мона. Той не видя шок и изненада единствено на лицето на Мона — видя страх, премерен, контролиран страх.

— Сега Мейфеър са моето семейство — прошепна Мориган. — Семейство на ходещи бебета, нима не разбирате?

Всички най-могъщи трябва да се съберат. Компютърните файлове трябва да бъдат прегледани. Всички, които носят необходимите гени, трябва да се съвкупят веднага. Докато съотношението между талтоши и хора в рода не се изравни, поне дотолкова. А после ще живеем заедно… Мамо, аз трябва да поработя. Трябва да прегледам отново файловете в компютъра.

— Я сядай — обади се Мери Джейн.

Мориган се втренчи право в Роуан и попита:

— Какво мислиш и чувстваш?

— Трябва да се научиш да живееш като нас и може би някой ден ще разбереш, че това е твоят начин. В нашия свят никой не е принуждаван да се съвкупява. Никой не се бори за изравняване на числеността. Но ти ще разбереш това. Ние ще те учим и ти ще учиш нас.

— И няма да ме нараните?

— Не можем. Не бихме го направили — каза Роуан. — Не искаме да го правим.

— А онзи мъж. Онзи, който е оставил миризмата си по вас. Той също ли е сам?

Роуан се поколеба, после кимна.

Мориган се вгледа в очите на Майкъл.

— Съвсем сам, като мен?

— Дори повече — отвърна той. — Ти имаш нас, твоето семейство.

Тя стана и косата й се развя. Докато прекосяваше стаята, се завъртя няколко пъти, а полите й прошумоляха и отразиха красиво светлината.