Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 31

— Скъпа, но…

Мона беше започнала да я харесва малко през последните пет минути — дете, което се грижи за една старица и всеки ден се оправя с електрически жици и тем подобни.

Дори стана и я изпрати до портата. Изгледа я как скочи в пикапа си, от чиято шофьорска седалка стърчаха пружини, а ауспухът му бълваше синкав дим.

— Ще трябва да се погрижим за нея — каза Беа. — Ще трябва да седнем и да обсъдим проблема с това дете много скоро.

Да, Мона беше напълно съгласна. „Проблемът с Мери Джейн“ беше доста добро определение.

Макар че не бе показало някакви забележими сили пред тях, това момиче бе някак интригуващо.

Мери Джейн беше куражлийка и имаше нещо неустоимо в идеята да я обсипят с парите на Мейфеър и да се опитат да я опитомят. Защо да не идва да учи с учителя, който щеше да отърве Мона от скуката на обикновеното училище? Беатрис настояваше да й купят нормални дрехи, преди да напусне града, както и да й изпратят няколко хубави вещи.

Имаше и една друга, тайна причина, поради която Мона хареса Мери Джейн — причина, която никой друг не би разбрал. Мери Джейн носеше каубойска шапка. Беше малка и сламена и тя все я оставяше да падне на раменете й, увиснала на връзките. Но отново я сложи на главата си, преди да издърпа силно лоста на стария пикап и да потегли, махайки на всички за довиждане.

Каубойска шапка. Мона винаги бе мечтала да има каубойска шапка, особено когато забогатее, поеме контрола над нещата и започне да лети насам-натам със собствения си самолет. От години си се представяше като истински могул с каубойска шапка… влиза във фабрики и банки и… Е, Мери Джейн Мейфеър вече носеше такава шапка. А вързаната на върха на главата й коса, тясната дънкова пола и всичко останало в очите на Мона си изглеждаше съвсем наред. Освен всичко друго, тя притежаваше някакъв правилен, успешен стил. Дори изпочупените й виолетови нокти бяха част от този стил, придаваха й земна привлекателност.

Е, нямаше да е трудно да се провери това, нали?

— А и очите й, Мона — каза Беатрис, когато вървяха обратно към градината. — Това дете е прекрасно! Огледа ли я добре? Не зная как съм могла да… А майка й, майка й… тя винаги е била луда, не биваше да й позволяват да отведе детето. Но между нас и Мейфеър от Фонтевро има толкова стари вражди.

— Не можеш да се погрижиш за всички, Беа — успокои я Мона. — Джифорд също не можеше. — Но щяха да го направят, разбира се. Ако Силия и Беатрис не го стореха, тя щеше да го направи. Това бе едно от най-ярките й прозрения този следобед — че е станала част от отбора. Щеше да помогне на това дете да изпълни мечтите си, каквото и да й струваше.

— Тя е доста сладка посвоему — призна Силия.

— Да, и с тази лепенка на коляното — промърмори Майкъл под нос, някак неволно. — Какво момиче само! Вярвам в онова, което каза за Роуан.

— Аз също — каза Беатрис. — Само че…

— Само че какво? — попита Майкъл някак отчаяно.