Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 29

— Да, сър, господин Къри, всичко се случи точно така. Аз отведох баба у дома и знаете ли — спалнята на горния етаж си беше точно както я оставихме? Все пак бяха минали цели тринайсет години, а радиото си беше там, както и мрежата за комари и хладилникът.

— В блатата? — учуди се Мона. — Стига бе!

— Така е, скъпа, точно така.

— Вярно е — призна Беатрис мрачно. — Разбира се, занесохме им нови завивки и други неща. Искахме да ги настаним в хотел или къща…

— Е, естествено — обади се и Силия. — Страхувам се, че тази история може да стигне и до вестниците. Скъпа, в момента баба ти сама ли е там?

— Не, мадам, тя е с Бенджи. Бенджи е от траперите. Те са доста смахнати, знаете ли? Живеят в колиби от ламарина с прозорци от найлони или талашит. Плащам му по-малко от минималната заплата да наглежда баба и да отговаря на телефоните, но пък не му правя никакви удръжки.

— Така ли? — обади се Мона. — Значи той е независим подизпълнител.

— Наистина си умна — каза Мери Джейн. — Не мисли, че не го виждам. Направо хапя устни, като гледам такава малка умница пред себе си. Но Бенджи, Бог да го благослови, вече е открил как да направи малко лесни пари във Френския квартал. Търгува само с това, което Господ му е дал.

— Боже мили! — възмути се Силия.

Майкъл се засмя.

— На колко години е Бенджи? — попита той.

— Ще стане на дванайсет този септември — каза Мери Джейн. — Но той си е добре. Голямата му мечта е да стане наркодилър в Ню Йорк, а моята голяма мечта за него е да иде в „Тюлейн“ и да стане лекар.

— Какво имаш предвид, като каза, че отговаря на телефоните? — попита Мона. — Колко телефона имаш? И какво точно вършиш там?

— Е, наистина харча доста пари за телефони, но те са ми абсолютно необходими, защото често се обаждам на брокера си. На кого другиго? Освен това баба си има отделна линия, за да говори с мама, нали знаете, че тя никога не излиза от онази болница в Мексико.

— Каква болница в Мексико? — попита Беа напълно втрещена. — Мери Джейн, преди две седмици ми каза, че майка ти е умряла в Калифорния.

— Опитвах се да бъда любезна, нищо повече, да ви спестя неприятностите.

— Ами погребението? — Майкъл се премести по-близо, вероятно за да може да хвърля по някой поглед в отворената полиестерна блузка на Мери Джейн. — Погребението на старицата. Кого всъщност са погребали?

— Скъпи, това е най-лошото. Така и не се разбра! — каза Мери Джейн. — Не се притеснявай за мама, лельо Беа, тя мисли, че вече се намира в астрална орбита. Поне на мен така ми се струва. Пък и бъбреците й отказват.

— Е, това за погребаната жена не е съвсем вярно — каза Силия. — Смята се, че е била…

— Смята се? — учуди се Майкъл.

„Може би големите гърди са маркер на сила“, помисли си Мона, докато гледаше момичето, което се бе превило почти на две, смееше се и сочеше Майкъл с пръст.

— Виж, тази история за жената в чужд гроб е доста тъжна — каза Беатрис. — Но, Мери Джейн, ти задължително трябва да ми кажеш как да се свържа с майка ти!