Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 30

— Хей, ти нямаш шести пръст — каза Мона.

— Вече не, сладурано — отвърна Мери Джейн. — Мама накара един лекар в Лос Анджелис да го отреже. Тъкмо това се опитвах да ти кажа. Направили са същото и с…

— Стига толкова приказки — отсече Силия. — Много се притеснявам за Роуан!

— О, не знаех — рече Мери Джейн. — Искам да кажа…

— Направили са същото и с кого? — попита Мона.

— Ето, значи се казва с „кого“, а не с „кой“?

— Не мисля, че сега е моментът да ти обяснявам — отвърна Мона. — Има много по-важни въпроси…

— Стига толкова, дами и господа! — обяви Беа. — Мери Джейн, ще се обадя на майка ти.

— О, много ще съжаляваш за това, лельо Беа. Знаете ли какъв лекар ми отряза пръста в Ел Ей? Беше вуду лечител от Хаити и го направи на кухненската маса.

— Но не могат ли да изкопаят тялото на онази жена и да разберат веднъж завинаги коя е? — попита Майкъл.

— Е, почти сигурни са, че… — започна Силия.

— Какво? — настоя Майкъл.

— Ами има нещо общо с чековете от социалните — обяви Беатрис, — пък и не е наша работа. Майкъл, моля те, забрави за тази мъртва жена!

Беше ли възможно Роуан да не слуша тези приказки! Пък и той вече наричаше Мери Джейн по име и просто я изяждаше с поглед. Ако това не бе в състояние да развълнува Роуан, и торнадо нямаше да може.

— Е, Майкъл Къри, оказа се, че са наричали мъртвата жена Доли Джейн известно време преди да се спомине. Ако питаш мен, в тоя приют всички не са наред с главата. Мисля, че просто една нощ са настанили баба ми в грешно легло, а старата дама в нейното е умряла и ето ти объркването. Погребали са някоя бедна непозната в гробницата на Мейфеър!

В този момент Мери Джейн хвърли бърз поглед към Роуан и извика:

— Тя ни слуша! Заклевам се. Слуша ни.

Ако това бе вярно, то никой друг не го бе забелязал. Роуан изглеждаше все така несъпричастна. Майкъл се изчерви, сякаш бе обиден от изблика на момичето. А Силия се вгледа в Роуан с мрачно изражение на лицето, пропито със съмнение.

— Нищо й няма — обяви Мери Джейн. — Тя непременно ще се освести, казвам ви. Просто е от хората, които говорят само когато искат. И аз съм такава.

На Мона й се прииска да каже: „Ами защо не млъкнеш тогава?“. Но всъщност й се искаше да вярва, че Мери Джейн е права. Това момиче наистина можеше да е могъща вещица. Ако не беше, рано или късно пак щеше да постигне своето.

— А вие не се притеснявайте за баба — каза Мери Джейн, сякаш се канеше да тръгва. Усмихна се и се плесна по тъмното бедро. — Според мен всичко може да се обърне към добро.

— Господи, и как така? — попита Беа.

— Ами през всичките години в онзи дом тя почти не е говорила, само си е мърморила под нос и е разговаряла с хора, които не са там и тем подобни. И какво се оказва? Сега тя говори с мен, гледа сериали и никога не пропуска „Риск“ или „Колелото на късмета“. Мисля, че за нея е било важно да се върне пак във Фонтевро и да открие нещата си на място. Знаете ли, че дори успя да изкачи стълбите? Тя е добре, не се притеснявайте за нея, аз й нося сирене и бисквити и като се прибера, ще гледаме късното шоу или пък някой уестърн, тя много ги харесва. „Разбито сърце“ и тем подобни. Дори пее тези песни. Няма да повярвате. Страхотна е.