Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 28

Истинската Доли Джейн Мейфеър беше жива и всеки месец бе приемала чека от социалните, без да забележи, че на него е написано друго име. Беше се наложило да ходят по мъките, докато докажат това. После баба Мейфеър и Мери Джейн Мейфеър се върнаха да живеят сред руините на къщата в старата плантация, а цял отряд Мейфеър се нае да ги снабди с най-необходимото. Мери Джейн стреляше с пистолета си по бутилки от безалкохолно и казваше, че си имат всичко и могат да се грижат за себе си. Била спечелила малко пари по пътя към дома, била нещо като маниак на тема „направи си сам“, така че им благодари най-любезно.

— Значи са оставили старата дама да живее с теб в наводнената къща? — попита Майкъл съвсем невинно.

— Скъпи, след онова, което й бяха причинили в приюта — да я объркат с друга жена и да й закачат чуждо име — какво право имаха да ми забраняват да живея с нея? А братовчедът Райън от „Мейфеър и Мейфеър“, нали го знаеш, той дойде в града и направо ги разпердушини!

— О, да, сигурен съм — рече Майкъл.

— Ние сме виновни за всичко — каза Силия. — Трябваше да поддържаме връзка с тези хора.

— Сигурна ли си, че не си отраснала в Мисисипи или в Тексас? — попита Мона. — Говорът ти е истинска амалгама от южняшки наречия.

— Какво е „амалгама“? Ето, това е твоето предимство. Ти си образована. А аз съм самоука. Ние сме от различни светове. Има думи, които не смея дори да произнеса и не мога да прочета в речника.

— Искаш ли да ходиш на училище, Мери Джейн? — Майкъл изглеждаше все по-увлечен от нея, замайващо невинните му сини очи я оглеждаха от глава до пети на всеки пет секунди. Беше твърде умен, за да задържи поглед върху гърдите или бедрата й, дори на малката главица — не че беше твърде малка, а просто много нежна. Точно така изглеждаше тя — арогантна, луда, умна, раздърпана и някак нежна.

— Да, искам — отвърна Мери Джейн. — Когато забогатея, ще си наема частен учител, какъвто Мона ще има сега, защото вече е наследница. Някой много умен пич, който ще знае имената на всяко дърво и всеки проход, както и кой е бил президент десет години след Гражданската война. И колко точно индианци е имало при Бул Рън, както и какво представлява Теорията на относителността на Айнщайн.

— На колко години си? — попита Майкъл.

— На деветнайсет и половина, пич — обяви Мери Джейн, захапа долната си устна с блестящо белите си зъби, а после повдигна едната си вежда и му намигна.

— Тази история за баба ти истина ли е? Ти си взела баба си и…

— Скъпи, случи се точно както казва момичето — обади се Силия. — Мисля, че трябва да влезем вътре. Струва ми се, че разстройваме Роуан.

— Не зная — каза Майкъл. — Може би не слуша. Не ми се иска да се отделям от нея. Мери Джейн, а можеш ли да се грижиш сама за тази стара дама?

Беатрис и Силия като че веднага се притесниха. Ако Джифорд беше още жива и тя щеше да се притесни. „Да оставят онази старица там!“, неведнъж се бе възмущавала Силия.

Бяха обещали на Джифорд, че ще се погрижат за това. Мона добре си спомняше как Джифорд бе изпаднала в един от пристъпите си на отчаяние и тревога относно роднините надлъж и нашир, а Силия й каза: „Ще ида да видя как е, не се безпокой“.