Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 26

— Какво си купила? — попита Мона.

— О, да. Имам си брокер, скъпа, работи с големи отстъпки, но тези са най-добрите, защото се ориентирам много добре и сама. Той е в Батън Руж. Вложила съм двайсет и пет хиляди долара на стоковия пазар. И когато стана богата, ще пресуша и възстановя Фонтевро. Ще върна всичко на мястото му — всяка дъска, всеки пирон. Само почакайте и ще видите. Пред вас стои бъдещ член на клуба „Петстотинте най-богати в света“.

„Може пък и да има нещо в тази идиотка“, помисли си Мона.

— И как намери двайсет и пет хиляди долара?

— Електричеството можеше да те убие — отбеляза Силия.

— Спечелила съм всяко пени от тези пари по пътя към дома — отне ми година и не ме питайте как съм го направила. Още си нося последствията. Но това е друга история.

— Можеше да те удари ток — продължаваше Силия. — Можеше да увиснеш на жиците.

— Скъпа, не си на свидетелската скамейка — каза разтревожена Беатрис.

— Виж, Мери Джейн — намеси се и Майкъл, — ако имаш нужда от нещо подобно, ще дойда и ще го направя вместо теб. Наистина. Само ми кажи кога и ще дойда.

Двайсет и пет хиляди долара?

Мона обърна очи към Роуан. Тя се беше смръщила леко, загледана в цветята, сякаш те й говореха нещо тихо и потайно.

В това време Мери Джейн описваше доста красноречиво как се е катерила по блатните кипариси, за да разбере коя точно жица може да докосне, и то със специални ръкавици и ботуши. Може пък това момиче наистина да беше някакъв гений.

— Какви други акции притежаваш? — попита Мона.

— Какво ти пука на теб за акции, още си малка — отвърна Мери Джейн доста грубо.

— Господи, Мери Джейн — ядоса се Мона, но се опитваше да звучи спокойно като Беатрис. — Винаги съм се интересувала от стоковия пазар. За мен бизнесът е изкуство. Всички знаят това. Възнамерявам някой ден да открия собствен взаимен инвестиционен фонд. Предполагам знаеш какво означава това.

— Да, разбира се — каза Мери Джейн и се засмя сърдечно.

— Вече почти съм разработила собствения си портфейл — каза Мона и замълча. Почувства се глупаво, задето се бе хванала на въдицата на човек, който вероятно дори не я слушаше. Да ти се присмеят от „Мейфеър и Мейфеър“ бе едно, но това момиче бе нещо съвсем различно.

Мери Джейн обаче наистина я гледаше и като че се опитваше да схване бързите й думи.

— Така ли? — учуди се тя след малко. — Добре, искам да те питам нещо тогава. Какво ще кажеш за онзи телевизионен канал, чрез който се продават разни стоки? Аз реших, че ще има голям успех. Вложих десет хиляди в него. И знаеш ли какво стана?

— Акциите ти почти са удвоили цената си за последните четири месеца — каза Мона.

— Абсолютно, точно така, но как позна? Ти май си доста странно дете. А аз те мислех просто за богата глезла с панделка в косата. Нали винаги носеше панделка, когато ходеше в „Светото сърце“? Мислех, че дори не би разговаряла с мен.

В този миг лека болка жегна Мона, болка и жалост към това момиче, към всички, които се чувстват пренебрегвани от околните. Тя никога не бе страдала от подобна липса на увереност. А това момиче беше много интересно, само бе постигнало всичко, и то с много по-малко усилия от нея самата.