Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 251

Мракът се сключи отново над нея и светещия екран. Една настолна лампа хвърляше кръгче жълта светлина върху пръстите й.

Момичето продължаваше да си тананика!

После дойде и тътенът на гръмотевицата — най-страховитият тътен, който бе чувал. Всички стъклени чаши в къщата зазвъняха. Мери Джейн запуши уши. Високото момиче пред компютъра запищя и скочи от стола. Светлините в къщата изгаснаха напълно и всичко потъна в мрак, въпреки че бе още следобед.

Високата красавица пищеше оглушително. Господи, бе по-висока от него!

— Шшшт, тихо, Мориган, спри! — изкрещя Мери Джейн и хукна към нея. — Това е просто мълния, прекъсна електричеството! Ще дойде отново!

— Но то умря, то умря! — изпищя младата жена и в този миг се обърна и погледна към доктор Джак. За миг той реши, че е изгубил разсъдъка си. Та това създание приличаше досущ на момичето горе — същите лунички, същите червена коса, бели зъби, зелени очи. Господи, сякаш някой бе изтръгнал главата на малката майка и я бе забол на врата на това същество. Каква върлина само! Нямаше как да са близначки. Той самият бе висок метър и седемдесет, а това момиче бе поне с трийсет сантиметра по-високо от него.

Беше облечена само с широка бяла риза, като майката, а меките й бели ходила бяха изумително дълги. Трябваше да са сестри. Нямаше друг начин.

— Ааа! — възкликна тя, втренчи се в него и тръгна боса напред, макар че Мери Джейн се опитваше да я спре.

— Хайде, върни се и седни — увещаваше я тя. — Токът ще дойде след секунда.

— Ти си мъж — отбеляза високото момиче, което едва ли бе по-възрастно от дребната майка на горния етаж или от самата Мери Джейн. Бе застанала точно пред лекаря и се взираше в него, смръщила червените си вежди. Зелените й очи бяха по-големи от очите на момичето горе, с дълги извити мигли.

— Ти си мъж, нали?

— Нали ти казах, това е лекарят — обади се Мери Джейн. — Дойде да попълни акта за раждане на бебето. Е, доктор Джак, това е Мориган, лелята на бебето. Мориган, това е доктор Джак. А сега седни! Остави доктора да си върши работата. Хайде, докторе, да вървим.

— Не бъди толкова театрална, Мери Джейн — обяви върлинестото момиче с широка усмивка. Потърка дългите си копринени ръце една в друга. Гласът й звучеше точно като гласа на малката майка на горния етаж. Глас на момиче от сой. — Моля да ми простите, докторе. Има какво да се желае от маниерите ми — още съм малко недодялана. Опитвам се да попия повечко информация от онази, която Господ е определил за представителите на моя вид, но се появиха толкова много проблеми за разрешаване, например това свидетелство за раждане, което наистина ни трябва, нали, Мери Джейн, това се опитваше да ми обясниш, когато така грубо те прекъснах. А и въпросът за кръщението на това бебе, защото, ако не ме лъже паметта, завещанието е много точно по този въпрос — бебето трябва да бъде кръстено в католическа църква. Всъщност, струва ми се, че според някои от документите, които току-що прегледах набързо, това кръщение е по-важно от гражданската регистрация.