Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 249

— Нали ви казах, че е добре? — обади се старицата, като отметна мрежите. Бебето плачеше тихо в ръцете й. Майката дори не го погледна.

„Вероятно в момента не иска да го вижда, помисли си лекарят. Ще трябва да си почине малко.“

— Добре, добре — каза той и я зави отново. — Но ако започне да кърви или вдигне температура, ще я докарате с онази лимузина право в болницата!

— Разбира се, докторе, благодаря ви, че дойдохте — отвърна Мери Джейн. После го хвана за ръката и го изведе от нишата, далече от леглото.

— Донесох една маса, за да можете да пишете на нея — каза тя. Посочи малко самоделно писалище, сковано от две борови дъски върху стари дървени каси от кока-кола. Такива каси не се произвеждаха от години, навремето ги използваха за малките бутилки от пет цента. Мери Джейн можеше да ги продаде на някой колекционер на битака. Тук имаше доста неща за продан. Той вдигна очи към старата газена лампа на стената. Едва успя да се превие достатъчно, за да пише, но нямаше смисъл да се оплаква. Извади писалката си. Мери Джейн се пресегна и наклони една гола електрическа крушка към него.

От долния етаж отново се чу странното тананикане.

— Какво е това? — попита той. — Така, да видим сега, как се казва майката?

— Мона Мейфеър.

— Бащата?

— Майкъл Къри.

— Законно женени?

— Не. Пропуснете тая графа, ако обичате?

Той поклати глава.

— Родено снощи, така ли?

— Точно в два и десет. Изродено от Доли Джейн Мейфеър и Мери Джейн Мейфеър. Фонтевро. Знаете ли как се пише?

Той кимна.

— Името на бебето?

— Мориган Мейфеър.

— Мориган ли? Никога не съм чувал подобно име. Да не е на някоя светица?

— Издиктувай го по букви, Мери Джейн — обади се майката от нишата.

— Няма нужда, скъпа — отвърна лекарят и дори прочете името по букви, за да е спокойна.

— Е, аз не го претеглих…

— Три килограма и половина — каза бабата, която разнасяше бебето напред-назад и го потупваше леко по гръбчето. — Претеглих го на кухненския кантар. Ръст — нормален!

Лекарят отново поклати глава. Попълни бързо останалите графи и после преписа всичко на другата бланка. Какъв смисъл имаше да им казва каквото и да било?

Блясък на мълния озари всички прозорци, от север, от юг, от изток и от запад. След това стаята потъна в уютен, сенчест полумрак.

Дъждът барабанеше меко по покрива.

— Добре, оставям ви този екземпляр — каза той и го подаде на Мери Джейн. — Този ще го изпратя по пощата в енорията. До няколко седмици ще получите официалната регистрация. А сега трябва бебето да бъде накърмено. Мона, ти още нямаш мляко, само коластра и…

— Аз й обясних всичко, доктор Джак — обади се бабата. — Ще накърми бебето веднага щом си тръгнете, малко е срамежлива.

— Хайде, докторе — подкани го Мери Джейн. — Ще ви откарам обратно.

— По дяволите! Ще ми се да имаше друг начин да се прибера — измърмори той.

— Е, ако имах метла, щяхме да отлетим дотам — отвърна Мери Джейн, като му направи знак да тръгва. После мина пред него и закрачи бързо с тънките си крака към стълбището. Хлабавите й сандали шляпаха по дъските.