Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 250

Майката се засмя тихо, по момичешки. В момента изглеждаше съвсем добре — дори по бузите й имаше руменина. Гърдите й щяха направо да се пръснат. Докторът се надяваше, че бебето няма да се окаже злоядо. Зачуди се кое от двете момичета е по-красиво.

Вдигна мрежата и отново пристъпи към леглото. Водата вече се процеждаше от обувките му, но какво можеше да направи. Гърбът му също беше мокър.

— Добре си, нали, скъпа? — попита той.

— Да, добре съм — отвърна тя. Стискаше бутилката с мляко, беше пила на големи, жадни глътки. Е, защо не?

Само дето беше сигурен, че няма нужда от него. Тя го дари с най-ослепителната момичешка усмивка, която бе виждал. По нослето й имаше бледи лунички. Да, дребничка е, но пък е най-хубавата червенокоска, която бе срещал.

— Хайде, докторе — почти изкрещя Мери Джейн. — Мона трябва да си почива, а бебето пак ще се разплаче. Чао засега, Мориган, чао, Мона, чао, бабо.

И Мери Джейн го повлече за ръката през стаята, като пътьом нахлупи каубойската си шапка, която явно бе свалила, когато влязоха в къщата. От периферията й се стичаше вода.

— Шшшт, тихо, тихо — занарежда бабата на бебето. — Мери Джейн, не се бави. Това бебе започва да нервничи.

Лекарят понечи да им каже да го дадат на майката, но Мери Джейн щеше направо да го блъсне надолу по стълбите, ако не бе тръгнал веднага. Тя вървеше по петите му и той усещаше как малките й гърди се опират в гърба му. Гърди, гърди, гърди. Слава богу, че се занимаваше предимно с възрастни хора, никога не би се справил с подобно нещо — майки-тийнейджърки с широки ризи, момичета с красиви гърди. По дяволите, това беше направо влудяващо!

— Докторе, ще ви платя петстотин долара за тази визита — каза тя в ухото му, като дори го докосна с розовите си устни. — Защото знам какво е да излезеш в ден като този. Вие сте много мил, много грижовен…

— Аха, и кога ще видя парите, Мери Джейн Мейфеър? — попита той само за да излее на някого гнева си. Тези млади момичета… Какво ли щеше да направи тя, ако сега той се обърне и реши да провери какво има под дантелената рокля, която тя така услужливо притиска към него? Трябваше да включи в сметката и чифт нови обувки. Тези бяха станали на нищо. А и Мери Джейн можеше да накара богатите си роднини от Ню Орлиънс да платят.

Но чакай малко — ами ако онова малко момиче на горния етаж бе от богатите Мейфеър, дошло тук, за да…

— Не се тревожете за това — пропя Мери Джейн. — Не вие доставихте пратката, само се подписахте за нея.

— За какво говориш?

— Трябва да се връщаме в лодката!

Тя забърза към подножието на стълбите. Той пристъпваше тежко след нея. Е, къщата не се бе наклонила кой знае колко, гледана отвътре. Ето, пак се чу тананикането. Вероятно човек може да свикне с наклонена къща, но самата мисъл да живееш в полунаводнен дом бе напълно…

Мълния озари къщата като по пладне, салонът оживя за миг — тапети, тавани, трегерите над вратите и старият полилей, от който висяха стари кабели.

Ами това какво беше?! Компютър! Видя я за част от секундата — в дъното на стаята — много висока жена, надвесена над компютъра. Пръстите й летяха по клавиатурата, косата й бе червена като на момичето в леглото, но два пъти по-дълга. Тананикаше си, докато работеше, сякаш си мърмореше онова, което пишеше на клавиатурата.