Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 248

То най-сетне се обади от малката хладилна чанта, слава богу. Беше започнал да се тревожи за него. Старицата го взе и от начина, по който го стори, лекарят установи, че малкото е в добри ръце, въпреки че не се знаеше доколко може да се вярва на жена на тази възраст. А момичето в леглото беше по-младо дори от Мери Джейн.

Той се приближи и с мъка коленичи до леглото. Нямаше какво друго да стори, затова сложи ръка на челото на майката. Тя бавно отвори очи и той се изненада от наситенозеления им цвят. Та това беше дете! Изобщо не е трябвало да забременява!

— Добре ли си, скъпа? — попита той.

— Да, докторе — отвърна тя с ясен и чист глас. — Ще попълните ли документите, моля ви?

— Добре знаеш, че трябва да…

— Докторе, бебето се роди — прекъсна го тя. Вече бе съвсем будна. — Аз спрях да кървя. Няма да ходя никъде. Всъщност съм доста по-добре, отколкото очаквах.

Плътта под ноктите й беше розова. Пулсът й — нормален. Гърдите й бяха огромни. До леглото стоеше голяма бутилка с мляко, вече преполовена. Е, това бе добре за нея.

„Интелигентно, уверено в себе си момиче от добро семейство, не е селянка“, помисли си той.

— А сега ни оставете сами — каза лекарят на Мери Джейн и старицата, които се бяха надвесили зад него като два огромни ангела. Бебето проплакваше вяло, сякаш току-що бе установило отново, че е живо, и това не му се нравеше особено. — Отдръпнете се, за да мога да прегледам това дете и да се уверя, че не кърви.

— Докторе, аз се погрижих за нея — каза тихо старицата. — Нима мислите, че щях да я оставя да лежи тук, ако имаше кръвоизлив? — Но все пак се отдалечи, като люлееше твърде енергично бебето в прегръдките си.

Лекарят си помисли, че малката майка ще се ядоса от това, но тя не реагира.

Той реши, че ако иска да се увери дали всичко е наред, ще трябва да вземе газената лампа. Да, прегледът едва ли щеше да е особено цялостен.

Тя седна и се облегна на възглавниците — червената й коса бе сплъстена и разрошена около бялото й лице. Остави го сам да отметне завивките. Наистина всичко беше чисто. Момичето бе в безупречен вид, сякаш е било изкъпано във вана, ако подобно нещо беше възможно. Бяха сложили и бели кърпи под нея. Нямаше почти никакво кървене. Но тя наистина бе родила. Беше много разранена. На бялата й риза обаче нямаше нито петънце.

Защо, за бога, не бяха изкъпали и малкото? Три жени! Нима никоя не се бе сетила да смени одеялата на новороденото?

— Легни си, скъпа — каза той на майката. — Бебето не те е разкъсало, но от друга страна, това щеше много да облекчи раждането. Не мислиш ли, че следващия път ще е по-добре да идеш в болница?

— Разбира се. Защо не — каза тя със сънен глас, после леко се засмя. — Ще се оправя. — Да, беше се превърнала в жена. Вече никога няма да бъде дете, помисли си той, въпреки че е толкова дребничка. Как ли щеше да гръмне тази история в града, макар че той не възнамеряваше да казва и думичка на Айлийн.