Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 240

И именно те, или поне така се твърди, някак създали народа на малките хора.

Всъщност малките хора винаги са живели в сенките, в скрити места. Вероятно сме ги зървали и в по-ранни времена, когато ние владеехме Британия. Но тогава те се криеха от нас. Те бяха нещо като чудовищата от нашите легенди.

По онова време почти не ги забелязвахме, както не забелязвахме и косматите човешки същества.

Сега обаче започнахме да чуваме предания, че те се чифтосват с талтоши и хора и когато оплождането успее, но развитието не протече нормално, се раждат гърбави джуджета, а не високи и красиви талтоши.

Що за чудо беше това? Нима те произхождаха от нашия корен? Дали не са били наши братовчеди в някакво по-ранно време, преди изгубената земя, когато вероятно сме смесвали кръвта си в някакъв по-ранен рай? Във времето преди да се роди луната? Тогава ли нашите две раси се бяха разделили?

Не знаехме. Но във времето на смешения, хибриди и експерименти от всякакъв вид дивите талтоши се опитваха да разберат на какво са способни или с кого могат да се чифтосат. Научихме и че тези ужасни малки чудовища, тези отвратителни зловредни малки хора, могат да се кръстосват с нас. Всъщност, ако успееха да съблазнят някой от нас и да се съвкупят с него, почти винаги се раждаше дете, подобно на тях, а не талтош.

Съвместима раса? Еволюционен експеримент, който има близка връзка с нашия вид?

Отново нямахме отговор на този въпрос.

Но легендите ставаха все повече и малките хора започнаха да ни преследват така яростно, както и човешките същества. Залагаха ни капани, опитваха се да ни подмамят с музика, но не идваха на въоръжени групи. Те бяха змии, опитваха се да ни впримчат със заклинания, които можеха да изпращат със силата на мисълта си. Искаха да създадат талтош. Мечтаеха да се превърнат в раса на гиганти, както ни наричаха. Когато заловяха наши мъже, ги караха да се съвкупяват с техните жени и бяха не по-малко жестоки от хората.

С вековете митологията се разгръщаше все повече: малките хора навремето били като нас — високи и красиви, имали нашите качества. Но демони ги направили такива, каквито са сега, прокудили ги и ги накарали да страдат. Те също имаха дълъг живот. Чудовищното им поколение се раждаше бързо и напълно развито, като нашето.

Ние се страхувахме от тях, мразехме ги, не искахме да бъдем използвани за техните цели и започнахме да вярваме, че нашите деца ще станат като тях, ако не получат мляко и любов.

Истината обаче, ако някой някога е бил наясно с нея, е заровена дълбоко във фолклора.

Малките хора се появяваха и в долината; малцина в Британия не бяха чували за съществуването им. Те имаха безброй имена и бяха свързвани с други създания от митовете и приказките: елфи, гноми, леприкорни и прочие.

В долината обаче те бяха на изчезване по много причини. Но все още можеше да бъдат открити в тъмните, потайни местенца. Понякога отвличаха човешки жени, за да се размножават, но нямаха по-голям успех с тях от нас самите. Жадуваха за вещица — смъртна жена със свръхестествени сили. Такива вещици можеха след съвкупяване с тях да родят талтоши. И когато откриеха такива жени, бяха безмилостни.