Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 238

Бяхме решени да оцелеем в долината. Колкото до останалите талтоши — страхувахме се от най-лошото. При малките ни набези за набиране на човешки роби, ние видяхме много изгорени села, много опустошени полета, из които вятърът бе разпръснал костите на талтоши.

С течение на годините започнахме да се чувстваме все по-сигурни в долината, като я напускахме много предпазливо. Най-смелите ни разузнавачи пътуваха толкова далече, колкото посмееха.

До края на десетилетието вече знаехме, че не са оцелели други селища на талтоши в Британия. Всички стари каменни кръгове вече бяха изоставени! И от малкото пленници, които бяхме хванали, успяхме да разберем, че хората ни преследват, и то за да бъдем принесени в жертва на човешките богове.

Всъщност кланетата вече бяха станали част от миналото. Талтошите бяха издирвани единствено за пленници и бяха убивани само ако откажеха да се размножават.

Хората бяха разбрали, че нашето семе носи смърт на човешките жени и затова на мъжките талтоши слагаха тежки окови с метални вериги.

През следващия век нашествениците завладяха целия свят!

Мнозина от онези, които тръгваха да търсят други талтоши, за да ги доведат в долината, никога не се връщаха. Но винаги имаше млади, които искаха да заминат, които искаха да видят живота отвъд планините, които искаха да слязат до езерото и да поемат към морето.

С вливането на спомените в кръвта ни нашите млади талтоши ставаха все по-войнолюбиви. Те искаха да избиват хора! Или поне така си мислеха.

Онези, които се завръщаха — често с поне двама човешки пленници — потвърждаваха най-големите ни страхове. Талтошите бяха заличени от земята на Британия. Всъщност на повечето места те се бяха превърнали единствено в легенда. Имало градове — новите човешки селища бяха точно това — които били готови да платят цяло състояние за талтош. Мъжете обаче вече не тръгвали да ги търсят и някои дори не вярвали, че съществуват такива странни зверове.

Онези, които все пак били залавяни, били диви. Диви? Как така диви, питахме ние. Какво, за бога, означава див талтош?

Е, скоро научихме.

В много селища, когато станело време за принасяне на жертви на боговете, избрани жени, често фанатично жадуващи този акт, били предавани в обятията на някой пленен талтош, за да разпалят страстта му и после да умрат от семето му. Десетки жени намирали смъртта си по този начин, точно както човешките мъже били потапяни в казани или обезглавявани, или пък изгаряни в ужасни клетки от пръти за радост на боговете на човешките племена.

Някои от тези жени обаче все пак не умирали. Те оцелявали на свещения олтар. И до няколко седмици раждали!

От телата им излизали талтоши, диво семе от нашия вид. Тези талтоши убивали своята човешка майка, без да искат, разбира се. Просто жените не можели да оцелеят след раждане на подобно същество. И все пак имало изключения и ако майката оцелявала достатъчно дълго, за да накърми новороденото, този талтош пораствал до пълния си ръст някъде за около три часа.

В някои села това се смятало за велика поличба за добър късмет. В други означавало бедствие. Човешките същества били на различно мнение по този въпрос. Но сега играта се бе изродила в търсене на партньори за тези родени от човешки жени талтоши, за да могат те да родят още талтоши, които да бъдат държани в плен, да бъдат принуждавани да танцуват, да пеят и да раждат.