Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 239

Диви талтоши.

Имаше и още един начин за създаване на див талтош. Понякога на човешки мъж се удаваше да забремени наша жена! Тези нещастни пленнички бяха държани, за да доставят удоволствие, и в началото никой не очаквал, че могат да заченат. До седмици обаче такава жена раждала дете, което пораствало до пълния си ръст и било отделяно от нея и затваряно, за да бъде използвано за някакви скверни дела.

И кои бяха смъртните, способни да родят или заченат талтош? Какво ги отличаваше от останалите? В самото начало нямахме отговори на тези въпроси; не можехме да открием никаква разлика. Но по-късно, след все повече смешения на кръвта на двата вида, стана ясно, че някои хора са по-подходящи от останалите да заченат или да станат бащи на талтоши. Това бяха човеци с някакви духовни дарби, хора, които можеха да виждат в сърцата на останалите, да предсказват бъдещето или да лекуват с полагане на длани. Постепенно ние се научихме да ги различаваме безпогрешно.

И все пак това отне векове. Кръвта се смесваше все повече.

Дивите талтоши бягаха от своите мъчители. Човешките жени, които бяха заченали талтоши, идваха в долината да търсят убежище. Разбира се, ние ги приемахме.

Учехме се от тези човешки майки.

Нашите малки се раждаха за часове, но при тях бременността траеше от две седмици до месец, в зависимост от това дали майката е наясно със съществуването на детето. Всъщност, ако майката знаеше и говореше на детето, ако успокоеше страховете си и му пееше, растежът му се ускоряваше неимоверно. Такива хибриди се раждаха със знанието на своите човешки предци! С други думи, нашата генетична памет се обогати и със знанието на човешкия род.

Разбира се, ние не използвахме подобен език, когато обсъждахме тези неща. Знаехме само, че такъв хибрид може да пее човешки песни на човешки език или да прави кожени ботуши, каквито не бяхме виждали, и то с изключително умение.

Така постепенно човешкото знание премина към нашия вид.

Но дивите талтоши, родени в плен, също бяха изпълнени със спомените на нашата раса и хранеха омраза към човешките си мъчители. Те винаги търсеха начин да избягат. Бягаха в горите и на север, вероятно към изгубената земя.

По-късно научихме, че някои от тях са поели към голямата равнина, за да търсят убежище. Криели се в близката гора или пък били залавяни и убивани.

Някои от тези диви талтоши се съвкупявали помежду си. Като бегълци те се откривали някак; или пък се размножавали, докато били в плен. Там можели да се съвкупяват с други чисти талтоши и да родят пак чист талтош. Така все пак оцеляла нашата раса из пустошта на Британия — малцина отчаяни изгнаници, които неистово търсели своите предци и рая от спомените си. А във вените им течала човешка кръв.

Много, много човешка кръв се вля в дивите талтоши през тези векове. Те развиха свои собствени поверия и навици. Живееха по върховете на дърветата, често боядисваха телата си в зелено, а боите създаваха от естествени пигменти. Обличаха се с бръшлян и друга зеленина.