Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 237

Отпразнувахме раждането на много талтоши, които се опитвахме да подготвим за тежките изпитания, които ги очакват. Погребахме мнозина, които умряха от раните си, както и жени, изтощени от ражданията. Погребахме и онези, които просто изгубиха желание да живеят, веднъж напуснали Солсбъри.

Това бе времето на най-големите страдания за моя народ, по-тежко дори от самите кланета преди това. Виждах силни, белокоси талтоши, велики певци, да се отказват изцяло от своята музика и да падат бездиханни във високата трева.

Накрая, след като събрахме нов съвет — от новородените и най-мъдрите белокоси талтоши, които искаха да сторят нещо, за да променят ситуацията — стигнахме до обща логична позиция.

Можете ли да се сетите каква беше тя?

Ние съзнавахме, че хората трябва да бъдат унищожени. Иначе щяха да унищожат всичко, което ни бе дарено от Добрия бог. Те изпепеляваха живота ни със своите конници, факли и мечове. Бяхме длъжни да ги стъпчем.

А щом като те бяха завладели всички далечни земи и бяха така многобройни, тогава ние щяхме да се размножаваме по-бързо от тях. Нима не бяхме прави? Ние бяхме в състояние да възстановяваме числеността си много бързо. А на тях им бяха нужни години, за да заменят всеки паднал в боя воин. Със сигурност можехме да ги победим с числеността си в битка, стига да… стига да бяхме способни на подобно клане.

След седмица обсъждания бе решено, че не сме способни на това. Някои може би… бяхме натрупали толкова много гняв и омраза, че искахме да ги разкъсаме на парчета. Но като цяло талтошите просто не можеха да убиват така; не можеха да отвърнат подобаващо на ужасяващата жажда за кръв на хората. И ние го знаехме. Хората щяха да победят чрез злината и омразата си.

Разбира се, по това време, а може би и хиляди пъти преди това, от лицето на земята са били заличавани цели народи просто защото не им е достигала агресия; защото не са успявали да отвърнат на жестокостта на друго племе, род, нация или раса.

Единствената значима разлика в нашия случай бе, че ние го осъзнавахме. По времето, когато инките са били избити от испанците, защото не са разбирали какво се случва, ние бяхме напълно наясно в какво сме забъркани.

Разбира се, бяхме уверени в превъзходството си над хората; дори бяхме озадачени, че те не оценяват нашите песни и истории; не можехме да повярваме, че съзнават какво вършат, когато ни връхлитат така свирепо.

И щом разбрахме, че не можем да се мерим с тях в битка, ние се надявахме да можем да им покажем колко по-хубав и приятен е животът, когато не се избиваме взаимно.

Разбира се, по онова време едва бяхме започнали да ги опознаваме.

Към края на годината ние напуснахме долината, за да вземем в плен неколцина човеци. И тогава разбрахме, че положението е много по-безнадеждно, отколкото си мислехме. Убийството се коренеше в основата на тяхната религия; това бе техният свещен акт!

Те принасяха в жертва на своите богове стотици от собствения си вид. Смъртта бе истинският фокус на техния живот! Това ни изпълни с неизразим ужас.