Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 236

Избихме доста от враговете си. На два пъти нахлухме в техни укрепления, за да спасим пленени талтоши, чиито песни бяхме чули от голямо разстояние.

Открихме планинската долина Донелайт едва през пролетта. Снегът вече се топеше, а гъстите гори отново зеленееха. Езерото се бе освободило от леда и скоро ние се озовахме сред убежище, до което имаше достъп само по реката, която лъкатушеше, и самото езеро не можеше да се види от морето. Всъщност пролуката, през която моряците навлизаха в него, изглеждаше като пещера.

В по-късни времена езерото се превърна в пристанище. На хората им бяха нужни доста усилия, за да разберат, че то има излаз към морето.

Но тогава ние знаехме, че сме открили тайно и сигурно убежище.

По пътя бяхме спасили много талтоши. Господи, какви истории разказваха те! Човеците открили чудото на раждането чрез нас! Били като омагьосани от него; измъчвали наши мъже и жени без никаква милост, като ги насилвали да се съвкупяват, а после крещели от изумление, когато се появявал нов талтош. Изтощили някои от жените до смърт. Мнозина от нашите се опитали да се съпротивляват, отказали да бъдат насилвани; някои жени намерили начин да сложат сами край на живота си. Други били избити, защото се борели и отблъсквали всеки човек, който се приближавал до тях, или пък защото на няколко пъти се опитвали да избягат.

Когато хората открили, че новородените могат да се размножават веднага, те започнали да ги насилват да се съвкупяват, а те — объркани и изплашени, не могли да се възпротивят. Хората знаели каква власт има музиката над талтошите и как да я използват. Смятали талтошите за сантиментални и боязливи, макар че точно какви думи са използвали тогава, не мога да кажа.

Накратко, между нас и нашествениците се зароди дълбока омраза. Ние, разбира се, ги смятахме за животни, които могат да говорят и да вършат разни неща — все ужасни извращения, които унищожават красивия ни живот. А те пък ни смятаха за смешни и относително безобидни чудовища! Скоро стана ясно, че целият свят е пълен с хора като тях или по-малки, които се размножават и живеят както знаят, а не с народ като нас.

От нашите набези се бяхме снабдили с много предмети, които тези хора бяха донесли от целия свят. Пленниците ни разказваха истории за велики кралства, оградени със стени, за дворци в пустинни земи и в джунгли, за племена от воини и за селища, така огромни, че никой не можеше да си ги представи. И тези селища имаха имена.

Доколкото знаехме, всички тези хора се размножаваха по човешкия начин. Раждаха малки, беззащитни бебета — полудиви, полуинтелигентни създания. Всички човеци бяха агресивни, обичаха войната, обичаха да убиват. Всъщност за мен бе съвсем ясно, че най-агресивните сред тях са оцелявали през вековете и са унищожавали онези, които не били така свирепи. Така че те самите се бяха създали такива.

Нашите ранни години в Донелайт — нека сега отбележа, че ние дадохме това име на долината — бяха години на усилени размишления и дискусии, на изграждане на най-съвършените кръгове, на свещенодейства и молитви.