Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 224

Родителите много обичаха детето и се грижеха за него, макар че ако беше момиче, след време то отиваше да живее там, където живееха само жени. Всъщност това дете олицетворяваше любовта между мъжа и жената. Те не се стремяха да се обичат и любят по някакъв друг, потаен начин. Всичко се заключаваше в раждането на това дете, ние нямахме понятие за брак или моногамия, или пък за вярност към една жена. Напротив, това ни се струваше опасно и дори глупаво.

И все пак понякога се случваше. Сигурен съм в това. Мъж и жена се обичаха толкова много, че не искаха да се разделят. Не помня обаче да се е случвало с мен самия.

Нищо не пречеше хората да се срещат, любовта и приятелството не бяха романтични; те бяха нещо чисто.

Има още много неща, които мога да ви разкажа за нашия начин на живот — за нашите песни, за естеството на споровете ни, които вие сигурно ще сметнете за абсурдни, и за грешките, които непохватните млади талтоши неизбежно правеха. На острова имаше малки бозайници — нещо като маймунки — но дори и не помисляхме да ги ловим и ядем. Подобна идея би била изключително вулгарна.

Мога да опиша и какви жилища си строяхме, защото имаше много видове. Както и скромните украшения, които носехме. Не харесвахме дрехите, нито имахме нужда от тях и не искахме нещо мръсно да се докосва до кожата ни. Мога да ви опиша нашите лодки и колко нескопосни бяха. Мога да ви опиша хиляди такива неща.

Случваше се да се промъкваме тайно в жилището на жените само за да ги видим как правят любов. Но те ни откриваха и настояваха да си тръгнем. По скалите имаше пещери и малки скални ниши до бълбукащи извори, които се бяха превърнали в истински светилища на любовта както за жени, така и за мъже.

В този рай не познавахме скуката. Имаше твърде много неща за правене. Можеше да лудуваме с часове по морския бряг, дори да плуваме, ако се осмелим. Можеше да събираме яйца, плодове, да танцуваме или пеем. Художниците и музикантите бяха най-трудолюбиви. Както и строителите на лодки и хижи.

Имаше големи възможности за развитие на ума. Мен лично ме смятаха за много умен. Правеха ми впечатление някои особености, които другите не забелязваха. Виждах например, че някои миди в топлите басейни растат по-бързо, когато са озарявани от слънцето, или че някои гъби растат най-добре през мрачните дни. Много обичах да изобретявам разни неща — например прости лифтове от лози и кошници от съчки, с които можехме да сваляме плодовете от върховете на дърветата.

Но колкото ми се възхищаваха за това, толкова ми се и смееха. Смятаха подобни изобретения за ненужни.

Тежката работа бе непозната за нас. Всеки ден откриваше пред нас милиони възможности. Никой не се съмняваше в съвършената ценност на удоволствието.

Болката бе нещо лошо.

Ето защо раждането събуждаше подобно благоговеене и предпазливост. Защото то означаваше огромна болка за жената. Разбира се, жената при талтошите не бе роб на мъжа. Тя често бе силна колкото него. Хормоните у нея обаче създаваха съвсем различна химия.