Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 127

Мъжът наистина страдаше. Лицето му бе пребледняло от шока. Но съвсем не се предаваше.

— Добре — каза тихо Аш. — Ще те убия и вещиците не могат да ме спрат. Не си мисли, че ще ме спрат.

— Не, няма да ме убиеш! — рече Гордън и се извърна така, че да може да вижда и Аш, и Роуан Мейфеър. Главата му опря точно в тапицирания ъгъл на колата.

— И защо да не те убия? — попита Аш любезно.

— Защото аз имам женска! — прошепна Гордън.

Тишина.

Чуваше се само шумът от трафика, докато колата се движеше бързо напред.

Аш погледна към Роуан Мейфеър. После към Майкъл Къри, който се беше обърнал назад и не откъсваше очи от него. И накрая към Юри, който изглеждаше неспособен да мисли или да говори. Аш бавно премести поглед към Гордън.

— Винаги съм имал женска — каза Гордън с тънък, прочувствен и дори сардоничен глас. — Направих го заради Теса. Направих го, за да й доведа мъжки. Това бе моята цел. А сега ме пусни да си вървя или никога няма да я видиш. Никой от вас няма да я види. Особено ти, Лашър, или господин Аш, или както и да се наричаш! Или пък аз съм в грешка и ти си имаш цял харем?

Аш разтвори пръсти пред Гордън, за да го изплаши, после дръпна ръка и я отпусна в скута си.

Очите на Гордън бяха насълзени и зачервени. Все още скован от гняв, той измъкна огромна смачкана носна кърпа и издуха крехкия си на вид гърбав нос.

— Не — рече тихо Аш. — Мисля, че ще те убия сега.

— Не! Тогава никога няма да видиш Теса! — изсъска Гордън.

Аш се наведе много близо до него и прошепна:

— Тогава ме заведи при нея веднага, или ще те удуша на мига.

Гордън замълча, но след миг каза:

— Кажи на шофьора си да кара на юг. Извън Лондон, към Брайтън. Не отиваме там, но да кара нататък. На час и половина оттук е.

— Е, значи имаме време да поговорим? — попита вещицата. Гласът й беше дълбок и леко дрезгав. Аш беше заслепен, дори присви очи в сумрачната кола. Гърдите й бяха малки, но красиво оформени, издуваха леко черната коприна на сакото. — Кажи, как можа да го направиш? — попита тя Гордън. — Убил си Аарън. Та ти си негов събрат.

— Не съм го убил — отвърна Гордън. — Не исках да го убиват. Беше глупаво, глупаво и ужасно. Случи се, преди да успея да го предотвратя. Същото стана и с Юри. Нямах нищо общо с това. Юри, когато ти казах, че се притеснявам за живота ти, бях искрен. Някои неща излязоха извън контрола ми.

— Сега ще ни кажеш всичко — каза Майкъл Къри. Погледна към Аш и продължи: — Ние наистина не можем да контролираме този приятел тук и не бихме го направили, дори и да можехме.

— Няма да кажа нищо повече — рече Гордън.

— Глупаво е от ваша страна — отбеляза Роуан.

— Не, не е — отвърна Гордън. — Това е единственият ми коз. Ако ви кажа всичко, което знам, щом се докопате до Теса и ще ме ликвидирате веднага.

— Вероятно и бездруго ще го направя — рече Аш. — Така поне ще спечелиш още няколко часа живот.

— Не съвсем. Имам да ви кажа много неща. Представа си нямате. Ще ви трябват доста повече от няколко часа.

Аш не отговори.

Гордън отпусна рамене. Той си пое дълбоко дъх, огледа похитителите си един по един и отново се обърна към Аш. Талтошът се бе отпуснал назад в другия ъгъл на колата. Не искаше да бъде близо до този човек, до този зъл и коварен човек, когото непременно щеше да убие.