Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 125

„Боже, точно сега ли?“ — помисли си Аш, но бързо се усмихна, приклекна на коляно и започна да събира нещата на нещастния човек, като каза:

— Много съжалявам.

Всъщност това бе възрастна жена, която се засмя ведро и му каза, че е твърде висок, за да се навежда и да събира неща от паважа.

— Не, няма проблем. Аз съм виновен — каза той и сви рамене. Беше достатъчно близо до вещиците, за да могат да го чуят, но не искаше да показва страх.

Жената носеше голяма платнена чанта на рамо. Накрая той събра всичко и го прибра в чантата. Жената си тръгна и отвърна на неговото сърдечно и уважително помахване с ръка.

Вещиците не бяха помръднали. Знаеше го. Усещаше погледите им. Усещаше и силата, която караше погледите им да искрят. От тях го деляха най-много двайсет крачки.

Обърна се и ги погледна. Сега бе с гръб към трафика и ги виждаше ясно на фона на пълната с дрехи витрина. Колко страховити изглеждаха и двамата. Светлината, излъчваща се от погледа на Роуан, сега се бе превърнала в много слаб блясък в очите. Вече можеше да я подуши — вещица, която не може да дари живот. Миризмата на мъжа бе силна, а лицето му дори по-страховито и изпълнено с подозрение, вероятно дори с гняв.

Начинът, по който го гледаха, го смрази. „Но не може всеки да те обича“, помисли си той и леко се усмихна. „Не може всички вещици да те обичат.“ Важното бе, че стояха на местата си и не бяха побягнали.

Той отново тръгна към тях, но Роуан Мейфеър го стресна — посочи му с пръст да погледне от другата страна на улицата.

Вероятно бе някакъв номер. Искат да ме убият, помисли си той. Тази идея го развълнува, но само отчасти. Той погледна, накъдето му сочеше Роуан. Видя кафене точно отсреща. Циганинът вървеше заедно с един възрастен човек. Юри изглеждаше зле, а и джинсите и ризата му бяха много неподходящи за студа.

Юри го видя веднага, отстъпи встрани от оживения вход на кафенето и се втренчи паникьосан в него. „Горкият, откачил е“, помисли си Аш. Възрастният мъж му говореше нещо напрегнато и като че не забеляза, че Юри гледа встрани.

Това трябваше да е Стюарт Гордън! Беше облечен със строгите старомодни дрехи на Таламаска, обувки с платки и много тесни ревери, както и жилетка в тон с палтото. Много стилно. Да, това бе Гордън или друг член на Таламаска. Не можеше да има грешка.

Как умоляваше Юри, колко смутен изглеждаше. Циганинът бе съвсем близо до него, онзи мъж можеше да го убие незабелязано.

Аш тръгна да пресича улицата, избегна една кола и принуди друга да спре внезапно с изсвирване на спирачки.

Внезапно Стюарт Гордън осъзна, че Юри гледа някъде встрани. Изглеждаше подразнен. Искаше да види какво гледа циганинът. Обърна се точно когато Аш вече стигаше до него и посягаше да го хване за ръката.

Нямаше никакво съмнение — Гордън го позна. „Той знае кой съм“, помисли си Аш, и сърцето му се сви. Този мъж, приятелят на Аарън Лайтнър, беше виновен. Да, без съмнение, той знаеше кой е, взираше се в лицето му с ужас и с поглед, който издаваше, че го е разпознал.

— Ти ме познаваш — каза Аш.

— Ти си убил нашия директор — каза мъжът, но само от отчаяние. Объркването и смущението му се бяха породили от нещо много повече от случилото се предишната нощ. Гордън изпадна в паника и се опита да отблъсне ръцете му.