Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 126

— Юри, спри го, спри го.

— Лъжец — извика Аш, — погледни ме. Много добре знаеш кой съм. Знам, че знаеш, не ме лъжи. Ти си виновен.

Започнаха да привличат внимание, хората пресичаха улицата и се струпваха около тях. Други спираха и гледаха.

— Махни си ръцете от мен! — каза Стюарт Гордън яростно, със стиснати зъби и зачервено лице.

— Също като другия — каза Аш. — Ти ли уби приятеля си Аарън Лайтнър? Ами Юри? Ти ли изпрати хора да го застрелят в долината?

— Знам само каквото ми съобщиха днес сутринта! — отвърна Стюарт. — Пусни ме.

— Да те пусна? Та аз ще те убия.

Вещиците бяха до тях. Той се озърна надясно и видя Роуан Мейфеър. Майкъл Къри стоеше точно до нея, а очите му бяха изпепеляващи, както преди.

При вида на вещиците ужасът на Гордън се засили.

Без да изпуска Гордън, Аш погледна към ъгъла и вдигна ръка да извика шофьора си. Той беше слязъл от колата и гледаше схватката. Сега веднага седна зад волана и потегли по улицата.

— Юри! Няма да му позволиш да ми причини това, нали? — извика Гордън с отчаяние и фалшиво възмущение.

— Ти ли уби Аарън? — попита Юри, който вече бе на ръба на лудостта. Роуан Мейфеър го дръпна, щом той пристъпи към Гордън, който отново изпадна в ярост и започна да дращи пръстите на Аш.

Дългият ролс-ройс спря до Аш. Шофьорът излезе веднага и попита:

— Да ви помогна ли, господин Аш?

— Господин Аш — повтори с ужас Гордън и спря безполезната си борба. — Що за име е Аш?

— Сър, идва един полицай — каза шофьорът. — Кажете какво искате да направя.

— Да се махаме оттук — обади се Роуан Мейфеър.

— Да, ще се махнем всички — рече Аш и повлече Стюарт, който се запрепъва след него.

Щом задната врата на колата се отвори, той блъсна вътре безпомощния Гордън и веднага седна до него. Майкъл Къри седна отпред, до шофьора, а Роуан мина срещу Аш, чиято кожа пламна от допира й. Седна на подвижната седалка, а на другата се свлече Юри. Колата се наклони и потегли.

— Къде да ви откарам, сър? — попита шофьорът. Стъкленият панел се плъзгаше надолу и щом потъна в жлеба на предната седалка, Майкъл Къри се обърна и се втренчи право в очите на Аш.

„Боже, какви очи имат тези вещици“, помисли си Аш с отчаяние и каза на шофьора:

— Хайде, просто ни разкарай оттук.

Гордън посегна към дръжката на вратата.

— Заключи вратите — нареди Аш, но не изчака да чуе познатото електронно изщракване, а стисна дясното рамо на Гордън.

— Остави ме, копеле! — изсъска старецът, гласът му бе много нисък и авторитетен.

— Сега ще ми кажеш ли истината? — попита Аш. — Ще те убия, както убих Маркус. Какво ще ми кажеш, за да ме спреш?

— Как смееш, как може… — започна пак Гордън.

— Спри да лъжеш — обади се Роуан Мейфеър. — Ти си виновен и не си го извършил сам. Погледни ме.

— Не, няма! — отвърна Гордън. — Вещиците Мейфеър — прошепна той горчиво, почти изплю думите. — А това същество от блатата ли го призовахте? Лашър, вашият отмъстител, вашият Голем?