Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 124

В книжарницата имаше доста хора. Но не и вещици. Тя обаче бе казала, че първо ще го види и тогава ще се срещне с него.

Той се обърна. Шофьорът му си стоеше на мястото, въпреки трафика около него и с цялата невъзмутимост на човек зад волана на огромна лимузина. Това бе добре.

Аш заоглежда магазините по „Брук“ вляво, а после отсреща, по „Спелинг“, като внимателно проучи търговските обекти и минувачите един по един.

Пред витрината на един магазин за дрехи стояха мъж и жена. Майкъл Къри и Роуан Мейфеър. Те трябваше да са.

Сърцето му буквално замря. Вещици. И двамата.

Гледаха го с вещерски очи, които излъчваха характерното слабо сияние.

Той се зачуди. Какво ли причиняваше това сияние? Когато ги докоснеше, ако се стигнеше дотам, те щяха да са по-топли от останалите човешки същества, а ако допре ухо до главите им, ще чуе тих, органичен шум, който не се долавя при останалите бозайници или при хората, които не са вещици. Въпреки че понякога, много рядко, бе чувал този тих шепот в тялото на живо куче.

Господи, какви вещици! От много дълго време не бе виждал вещици с подобна сила и никога не бе виждал по-силни от тях. Не помръдваше. Просто ги гледаше и се опитваше да се откъсне от втренчените им погледи. Не беше лесно. Зачуди се дали те биха могли да обяснят това. Остана спокоен.

Мъжът, Майкъл Къри, беше келт до дъното на душата си. Приличаше на чист ирландец, не на американец. В него нямаше нищо, което да не е ирландско, от къдравата черна коса до сияещите сини очи, вълненото ловно сако и меките памучни панталони. Беше едър, силен мъж.

Баща на талтоша и негов убиец! Спомни си за това леко шокиран. Баща… убиец.

А жената?

Тя беше много слаба и изключително красива, макар и по напълно съвременен начин. Косата й бе обикновена, макар и лъскава и привлекателна. Спускаше се около тясното й лице. Дрехите й също бяха съблазнителни, преднамерено семпли и все пак изключително еротични. Очите й бяха по-плашещи от тези на мъжа.

Всъщност тя имаше мъжки очи. Сякаш част от лицето й бе взето от лицето на мъж и поставено над мека, дълга женска уста. Но той често бе виждал подобна сериозност и агресивност у съвременните жени. Само дето тази беше вещица.

И двамата изглеждаха като омагьосани.

Не разговаряха, дори не помръдваха. Но бяха заедно — едната фигура леко се извисяваше над другата. Вятърът не донасяше миризмата им. Духаше в другата посока, което означаваше, че те долавяха неговата.

Жената внезапно размърда леко устни. Прошепна нещо на своя спътник, но той не отговори, само се взираше в Аш.

Аш внезапно се успокои. Отпусна ръце до тялото си, нещо, което рядко правеше, заради прекомерната им дължина. Но те трябваше да видят, че не се опитва да скрие нищо. Тръгна назад да пресече Брук стрийт. Много бавно, за да им даде време да избягат, ако решат, въпреки че се молеше да не го сторят.

Тръгна бавно по „Спелинг“. Те не помръднаха. Внезапно един от пешеходците се блъсна в него и изпусна цял плик с някакви дребни предмети на тротоара. Пликът се скъса и вещите вътре се пръснаха.