Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 122

Энн Райс

Вече набираше по директната линия номера на Ремик в Ню Йорк, докато говореше с нея.

— Вижте дали колата и шофьорът са готови, ако имам нужда от тях. Напълни хладилниците с прясно мляко и ми купи няколко вида крема сирене. Също така най-добрият камембер, бри и всичко, което успееш да откриеш. Но трябва да изпратиш някой друг. Имам нужда от теб. Кажи ми незабавно, ако от „Кларидж“ се обадят с някакво съобщение. Ако не се обадят, ти звъни на всеки час, разбра ли?

— Да, мистър Аш! — каза тя ревностно и веднага започна да пише нарежданията в бележника си, който държеше само на два инча от очите си. След миг излезе.

Но пък той я виждаше да тича насам-натам с неукротима енергия всеки път щом вдигнеше очи от бюрото.

В три часа тя пак се приближи до бюрото му, въодушевена като ученичка.

— От „Кларидж“ казаха, че искат да говорят лично с вас. На втора линия.

— Извини ме — каза той, доволен, че тя веднага се оттегли. Взе слушалката и каза: — Да, Ашлар е, от „Кларидж“ ли се обаждате?

— Не. Обажда се Роуан Мейфеър. Взех номера ви от „Кларидж“ преди пет минути. Казаха, че сте напуснали тази сутрин. Юри е с мен. Той се страхува от вас, но аз искам да поговорим. Трябва да се видим. Знаете ли коя съм?

— Разбира се, Роуан Мейфеър — каза той тихо. — Ще ми кажете ли къде да се срещнем? Юри добре ли е?

— Първо ми кажете защо искате да се срещнете с мен. Какво точно искате?

— В Таламаска има предателски заговор — каза той. — Миналата нощ убих директора на ордена. — Тя не отговори. — Той участваше в заговора. Заговорът е свързан със семейство Мейфеър. Искам да възстановя реда в Таламаска, защото искам орденът да съществува и защото съм дал обет, че винаги ще се грижа за него. Роуан Мейфеър, знаете ли дали Юри е в опасност? Знаете ли, че този заговор е пряка заплаха за живота му?

Отсреща имаше само мълчание.

— Тук ли сте? — попита той.

— Да. Просто мислех за начина, по който звучи гласът ви.

— Талтошът, който сте родили, не е доживял до зрялост. Душата му не е била в покой, преди да се роди. Не можете да мислите за мен като за него, Роуан Мейфеър, дори гласът ми да ви напомня за неговия.

— Как убихте директора на ордена?

— Удуших го. Направих го възможно най-безболезнено. Имах основания. Исках да извадя наяве заговора за целия орден, за да могат невинните да узнаят, виновните — също. Както и да е, не мисля, че проблемът засяга целия орден. Малцина са били замесени.

Тишина.

— Моля ви, позволете да дойда. Ще съм сам, ако желаете. Можем да се срещнем на оживено място. Вероятно знаете, че ме открихте в „Белгрейвия“. Кажете ми къде сте.

— В момента Юри е на среща с член на Таламаска. Не мога да го оставя.

— Трябва да ми кажете къде се провежда тази среща. — Той веднага стана и тръгна към вратата. Един помощник се появи на мига. — Извикайте шофьора ми! — прошепна Аш. — Веднага! — И пак вдигна слушалката. — Роуан Мейфеър, тази среща може да е опасна за Юри. Може да е много, много голяма грешка.

— Но онзи мъж също ще дойде сам — каза Роуан. — И ние ще го видим, преди той да види нас. Казва се Стюарт Гордън. Чували ли сте това име?