Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 121

— Какво ти става, Марклин! — попита Анслинг. — Сега не ни трябва никакво неподчинение. Връщай се в заседателната зала.

— Попитах те нещо. Искам да знам къде е учителят ми.

— Не ни каза и ако беше млъкнал, може би щях да разбера от Юри Стефано.

Марклин се взираше гневно в двамата ядосани и уплашени млади мъже. „Идиоти, идиоти. Надявам се да обвинят и вашите хленчещи събратя за всичко. Надявам се да ви отлъчат.“ Той се обърна и тръгна по скритото стълбище.

Дългият проход завиваше, преди да свърши пред малка врата. Тя се отваряше директно към паркинга, както Марклин очакваше. Дори не я бе забелязвал преди! Имаше толкова много врати. Няколко плочки водеха през ливадата към гаража.

Хукна напред, но знаеше, че е безполезно. Когато стигна до колите, пазачът стана.

— Помолиха всички да стоят вътре, докато не свърши срещата, сър.

— Стюарт Гордън служебна кола ли взе?

— Не, сър, неговата собствена. Но заповяда никой да не излиза без изрично разрешение.

— Сигурен съм! — рече Марклин яростно. Тръгна право към собствения си ролс-ройс и тръшна вратата пред пазача, който го последва. Излетя на скорост от гаража. На магистралата веднага ускори. Но Стюарт бе далече напред. Та той дори не знаеше дали е тръгнал по магистралата — дали се е запътил към Теса, или към Юри.

— Томи, имам нужда от теб — извика Марклин. Посегна към телефона в колата и набра с палец номера на „Риджънт парк“.

Никой не отговори.

Томи може би бе откачил всички линии. О, защо не бяха се сетили да си уговорят среща в Лондон? Със сигурност Томи бе осъзнал тази грешка. Със сигурност щеше да го чака там.

Стресна го клаксон. Той затвори телефона и започна да следи пътя. Натисна газта и задмина камиона отпред.

Тринайсет

Апартаментът беше в „Белгрейвия“, недалече от Бъкингамския дворец. Беше обзаведен с всичко необходимо. Мебели в стил „Крал Джордж“, изобилие от бял мрамор, меки отсенки на прасковено, лимонено и бледорозово. Цял екип от обслужващ персонал бе тук — ефективни на вид мъже и жени, изпратени да свържат факса, компютъра и телефоните.

Първо се увери, че Самюъл, който бе почти в безсъзнание, е настанен в леглото в най-голямата спалня. После отиде в офиса и се настани зад бюрото, за да прочете бързо вестниците и да разбере всичко за убийството извън Лондон. За мъжа, който бе задушен от непознат убиец.

В статиите не се споменаваше нищо за ръста на непознатия. Странно. Нима от Таламаска бяха решили да запазят това в тайна? Защо?

„Юри със сигурност е видял това“, помисли си той. Ако изобщо е в добро състояние. Но пък как да разбере в какво състояние е Юри?

От Ню Йорк редовно идваха съобщения. Да, трябваше да се погрижи за всичко това. Не биваше да си въобразява, че компанията може да функционира без него някой ден.

Младата Лесли, която като че никога не спеше, направо сияеше, докато го чакаше с още няколко страници, получени от сътрудниците. Сложи ги до него.

— Линиите са свързани, сър — каза тя. — Нещо друго?

— Скъпа моя — каза той. — Моля те, погрижи се да приготвят голяма пържола за Самюъл. Ще е гладен като мечка, когато отвори очи.