Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 120

Отново настъпи суматоха. Един от по-старите мъже настояваше, че при такава крайна ситуация може би ще трябва Старшите да разкрият самоличността си. Някой друг му каза да замълчи и никога да не споменава нещо такова.

Стюарт си бе отишъл! Марклин бързо стана и забърза към северната врата. Виждаше Стюарт пред себе си, май бе тръгнал към кабинета на директора. Не му извика. Имаше двама по-млади членове със Стюарт — Анслинг и Пери, които работеха като секретари. Те бяха заплаха за операцията от самото начало, въпреки че нито един от двамата не беше достатъчно умен да осъзнае какво точно се случва.

Внезапно тримата изчезнаха зад двойните врати. Марклин стоеше сам в празния коридор.

От заседателната стая се чу удар на чукче или нещо подобно. Марклин се втренчи във вратите. Под какъв претекст да влезе вътре? Да им предложи помощта си, съболезнованията си? Всички знаеха колко е предан на Стюарт. Господи, какво би направил при нормални обстоятелства, ако не беше… Не мисли за това, дори не смей да го формулираш ясно в ума си, не тук, не и зад тези стени.

Той погледна часовника си. Какво правеха вътре? Ако Стюарт бе отстъпил поста, защо все пак влизаше в този кабинет? Вероятно тъкмо идваше факс от Старшите. Томи бе имал време да премахне подслушването. Или вероятно сам бе написал факса.

Не можа да издържи повече. Тръгна напред, почука по вратите и ги отвори, без да чуе покана.

Двамата млади мъже бяха сами в кабинета. Пери седеше зад бюрото на Маркус и говореше по телефона, а Анслинг кръжеше около него, като очевидно се опитваше да чуе разговора. Факсът мълчеше. Вратите към спалнята на Антон бяха затворени.

— Къде е Стюарт? — попита Марклин направо, макар че двамата му направиха жест да мълчи.

— Къде си сега, Юри? — попита Пери в слушалката.

Юри!

— Не бива да си тук — каза Анслинг на Марклин. — Всички трябва да са в заседателната зала!

— Да, да… — говореше Пери, явно успокояваше човека от другата страна на линията.

— Къде е Стюарт? — настоя Марклин.

— Не мога да ти кажа.

— Ще ми кажете! — извика Марклин.

— Юри Стефано е на телефона — каза Анслинг, явно неуверен доколко е съобразно да казва това. Гледаше ту към Пери, ту към Марклин. — Стюарт отиде да се срещне с него. Той му каза да иде сам.

— Къде? Как излезе?

— Ами по личното стълбище на директора, предполагам — отвърна Анслинг. — Откъде да знам?

— Млъкнете и двамата! — извика Пери. — О, господи, той затвори! — Затръшна слушалката. — Марклин, махай се оттук.

— Не ми говори с този тон, идиот такъв — изкрещя Марклин. — Стюарт е мой учител. Къде е това стълбище?

Мина покрай тях, без да обръща внимание на възмутените им възгласи. Прекоси спалнята и тогава видя отвор в стената — маскирана врата, която бе открехната само на няколко сантиметра. Блъсна я и видя стълбището! Мамка му!

— Къде ще се срещне с Юри? — изкрещя той на Анслинг, който току-що бе връхлетял в стаята.

— Махай се от прохода — каза Пери. — Махай се веднага от спалнята. Нямаш работа в спалнята на директора.