Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 119

— Още няма отговор, Елвера — каза търпеливо Стюарт. — Седнете, моля. Време е съветът да започне.

Най-сетне стаята утихна. Около огромната маса се бяха събрали все любопитни лица. Дора Феърчайлд плачеше, както и Манфийлд Котър. Плачеха и други членове, които Марклин дори не познаваше. Всички бяха приятели на Аарън Лайтнър, или по-скоро негови почитатели.

Никой тук не бе познавал наистина Маркус. Смъртта му ужаси всички, разбира се, но никой не тъгуваше за него.

— Стюарт, получихме ли отговор от семейство Мейфеър? — попита някой. — Имаме ли повече информация за случилото се с Аарън?

— Търпение, моля ви. Ще оповестя информацията още щом я получа. Засега знаем само, че тук се е случило нещо ужасно. Проникнали са престъпници. Вероятно има пропуски в сигурността. Не знаем дали тези две събития са свързани.

— Стюарт — извика Елвера. — Този мъж ме попита дали знам, че Аарън е мъртъв! Влезе в стаята ми и започна да говори за Аарън!

— Разбира се, че са свързани — намеси се Джоан Крос. Тя беше в инвалидна количка от година. Изглеждаше ужасно крехка, дори късата й бяла коса бе оредяла, но гласът й звучеше нетърпеливо и категорично както винаги. — Стюарт, първият ни приоритет е да открием самоличността на убиеца. От властите ни казаха, че пръстовите му отпечатъци не са в системата. Но ние знаем, че този мъж може да е дошъл от семейство Мейфеър, а те не са наясно с това.

— Да… изглежда всичко е свързано — заекна Стюарт. — Но нямаме никакви други следи. Това искам да кажа. — Внезапно вдлъбнатите му очи се втренчиха в Марклин, който седеше почти в другия край на масата и го гледаше спокойно.

— Господа, казвам ви истината — каза Стюарт, като откъсна поглед от него и огледа останалите. — Аз съм напълно неспособен да заема мястото на Антон. Мисля… мисля, че трябва да предам скиптъра на Джоан, ако нямате нищо против. Не мога да продължа!

Стюарт, как можа! Марклин се взираше в масата, в опит да прикрие разочарованието си, както преди малко се опитваше да скрие триумфалната си усмивка. „Та ти си на руля, а не можеш да се справиш, помисли си той. Отстъпваш точно когато трябва да възпрепятстваш всичко, което ще ускори нещата. Ти си глупак.“

— Нямам избор! — каза високо Стюарт, сякаш говореше само на ученика си. — Господа, аз съм твърде… твърде разстроен от смъртта на Аарън, за да съм ви от полза.

Интересно заявление, мъдро, помисли си Марклин. Стюарт винаги ги бе учил, че ако имаш някаква тайна, която искаш да прикриеш от медиуми, трябва да измислиш нещо близо до истината.

Стюарт се изправи — отстъпваше стола си на Джоан Крос. От всички страни се чуха одобрителни възгласи. Дори Елвера кимаше в знак на съгласие. Младият Крофорд, един от учениците на Джоан, подкара количката й към мястото начело на масата. Стюарт отстъпи назад, близо до стената. Той се канеше да се измъкне!

Не и без мен, помисли си Марклин, но как да излезе сега? Стюарт нямаше да се измъкне от него, нямаше да избяга, за да иде на тайното местенце, където държеше Теса. Не, това нямаше да се случи.