Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 117

— Има бюро в другата стая — каза Майкъл. — Това малко нещо в стил Луи XIV ще се разпадне, ако се опитаме да го използваме.

Тя се усмихна. Той бе казал, че харесва френските мебели, но всичко в тази стая бе твърде излъскано. Позлатените корнизи сияеха по облицованите стени, сякаш бяха неонови светлини. Хотелски стаи, бе отсядала в толкова много хотелски стаи. Когато пристигнаха, тя мислеше само за това, че има врати и телефони, както и баня с прозорец, за евентуално бягство. Отново видя за миг ръката на Лашър да я стиска за рамото. Потрепери. Майкъл я гледаше.

Юри се взираше с празен поглед нанякъде. Не беше видял, че тя затвори очи и се опита да сдържи дъха си.

— Те знаят — каза Юри. — Имат хора, които следят вестниците, сигурно са им изпратили статиите. Мейфеър. Със сигурност са ги видели и са ги изпратили. Те знаят всичко — добави той. — Абсолютно всичко. Целият ми живот е в техните досиета.

— Още една причина да уредим всичко сега — каза Майкъл.

Роуан стоеше неподвижно. Няма го вече, мъртъв е, не може да те нарани. Видя останките му, видя ги покрити с пръст, когато положи Емалет до него. Видя ги. Тя бе скръстила ръце и потриваше лакти. Майкъл й говореше нещо, но тя не разбираше думите му. Погледна го.

— Трябва да видя този талтош — каза тя. — Ако съществува.

— Твърде опасно е — обади се Юри.

— Не, не е. Имам план. Няма да ни придвижи много напред, но все пак е план. Каза, че този Стюарт Гордън е приятел на Аарън, нали?

— Да, работят заедно от години. Искаш да посветим Стюарт в нашите планове? Ще се довериш на Аш, че казва истината?

— Нали каза, че Аарън никога не е чувал думата „талтош“, докато не я е произнесъл самият Лашър?

— Точно така — каза Майкъл.

— Вие не бива да се виждате с тези двамата, не бива! — изкрещя Юри истерично.

— Майкъл, схемите могат да почакат. Трябва да се обадя в „Кларидж“ — каза Роуан.

— Не! — извика Юри.

— Не съм глупачка — каза тя с лека усмивка. — Под какво име са регистрирани тези странни посетители?

— Не зная.

— Опиши ги — каза й Майкъл. — Кажи името на Самюъл. Юри каза, че всички го познавали и се отнасяли с него като с някакъв малък Дядо Коледа. Колкото по-скоро се обадим, толкова по-добре. Те сигурно вече са заминали.

— Аарън не знаеше какво е талтош, никога не бе чел или чувал затова…

— Точно така — каза Юри. — Роуан, какво си намислила?

— Добре, първо аз ще се обадя — рече тя. — После ще се обадиш ти. Сега трябва да тръгваме.

— Няма ли да ми кажеш какво имаш предвид? — попита Майкъл. — Да видим дали ще успеем да открием онези двамата. Иначе всичко се разпада и ние се връщаме в началото. Хайде.

— А аз няма ли да чертая схеми? — попита Юри. — Нали искаше схема.

— Не сега, вземи си сакото, хайде — каза Майкъл, но Юри изглеждаше безпомощен и объркан, както през цялата сутрин. Майкъл взе сакото от стола и го наметна на раменете му. После погледна към Роуан.

Сърцето й биеше лудо. Талтош. Трябваше да се обади.