Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 115

— Не, не си, но е достатъчно, че го казваш сега — каза Роуан. — Защо точно Стюарт Гордън?

— Той е на осемдесет и седем и още преподава, поне в самия орден. Беше най-близкият приятел на Аарън! Стюарт Гордън може би знае всичко за вещиците Мейфеър. Ама, разбира се, със сигурност знае! Помня, че веднъж, миналата година, той ми каза, че Аарън се навърта твърде много около това семейство. Главата си залагам, че нищо не може да поквари Стюарт Гордън. Той е човекът, на когото трябва да се доверим.

— Или поне да разпитаме — каза Роуан под нос.

— Тук има още едно име — каза Майкъл. — Антоанет Кембъл.

— Тя е по-млада, много по-млада. Но е неподкупна като Господ. Ако в този списък има човек, който вероятно е сред Старшите, това би бил Стюарт Гордън! Той е нашият човек.

— Ще запазим и другите имена обаче. Ще се свързваме само с по един човек — каза Роуан.

— Е, какво ще кажеш да се свържеш с Гордън още сега по телефона? — попита Майкъл.

— Така ще им покаже, че е жив — каза Роуан. — Но вероятно това е неизбежно. — Гледаше Юри. Дали изобщо щеше да се справи с подобен ключов разговор в това състояние? Отново бе облян в пот. Трепереше. Тя му беше дала чисти дрехи, но и те вече бяха мокри.

— Да, неизбежно е — рече Юри. — Но ако не знаят къде съм, няма никаква опасност. За пет минути мога да измъкна от Стюарт повече, отколкото от всеки друг, дори от моя стар приятел Барон в Амстердам. Нека се обадя.

— Не бива да забравяме, че и той може да е част от заговора — настоя Роуан. — Може да е замесен целият орден. Може да са замесени всички Старши.

— По-скоро би умрял, отколкото да навреди на Таламаска. Има и двама много умни ученици, които могат да ни помогнат. Томи Монохан е нещо като компютърен гений. Може да ни съдейства да проследим заговора. А има и още един, рус, много хубав, със странно име — Марклин, да, Марклин Джордж. Но Стюарт ще прецени дали да ги намесва.

— Не бива да се доверяваме на Стюарт, преди да узнаем всичко възможно — каза Роуан.

— Но как иначе ще го узнаем? — погледна я Юри.

— Има си начини — отвърна тя. — Няма да се обаждаш оттук. А когато го направиш, ще кажеш само определени неща. Няма да се разкриваш пред този човек, чу ли, без значение колко много му вярваш.

— Ще ми кажеш какво да говоря? — попита Юри. — Но осъзнаваш ли, че Стюарт може да не иска да говори с мен. Може никой да не иска да говори с мен. Аз съм отлъчен, забравихте ли? Освен ако не му се примоля като приятел на Аарън. Това е номерът при Стюарт! Той много обичаше Аарън.

— Добре, този телефонен разговор ще е много важна стъпка — каза Майкъл, — това ни е ясно. А сега да минем към метрополията — можеш ли да ни начертаеш план на къщата, или пък да ни дадеш информация, за да го начертая аз?

— Да, това е отлична идея — каза Роуан. — Начертай план. Покажи ни къде са архивите, хранилищата, изходите, всичко. — Юри отново бе скочил на крака като изстрелян. Оглеждаше се наоколо.

— Къде има хартия? Къде има молив?