Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 113

Слава богу, че си тук, помисли си тя. Слава богу. Спокойният му глас и маниер бяха много успокояващи. Не можеше да си представи да е тук без него.

Друг талтош. Още един талтош! Господи, какви тайни пазеше този свят, какви чудовища се криеха сред горите, в големите градове, в пустошта, в моретата? Умът й правеше номера. Не можеше да си представи ясно Лашър. Фигурата му й изглеждаше непропорционална. Силата му й се струваше свръхестествена. А това не бе точно така. Тези създания не бяха всемогъщи. Опита да се отърве от дразнещите спомени, от усещането на пръстите му по раменете, от ударите, от които губеше съзнание. Отново почувства как изпада в несвяст, как се пробужда, а после лази зашеметена към сигурността, под леглото. Но трябваше да се откъсне от всичко това, да се концентрира и да накара и Юри да се концентрира.

— Юри — каза тя спокойно и ненатрапчиво авторитетно, — опиши ми пак малките хора. Сигурен ли си…

— Малките хора са диваци — каза Юри, говореше бързо. Беше разперил ръце, сякаш се опитваше да хване магическо кълбо, в което виждаше образите на онова, което описваше. — Самюъл каза, че са обречени. Вече нямали жени. Нямали бъдеще. Щели да изчезнат от лицето на земята, освен ако не се появи талтош сред тях, освен ако не намерят женска от своя вид в някоя друга част на Европа или на Британските острови. И това се случва. Чухте ли, случва се. Самюъл ми каза. Или пък вещица, не разбирате ли? Вещица. Умните жени по тези земи не припарват до долината. Туристите и археолозите идват и си отиват на групи, и то само през деня.

Вече бяха чули това, но Роуан започна да осъзнава, че всеки път той добавя по нещо, по някоя нова и вероятно важна подробност.

— Разбира се, Самюъл ми го каза, когато мислеше, че ще умра в онази пещера. Когато треската отмина, той бе не по-малко изненадан от мен. А после Аш. У него нямаше никакво двуличие. Не можете да си представите колко прямо и непринудено е това същество. Мъж, исках да кажа мъж. Да, защо да не го наречем мъж, дори и да не забравяме, че е талтош. Никой човек не може да е така директен, освен ако не е идиот. А Аш не е идиот.

— Значи не е излъгал, че иска да ти помогне — каза Роуан, като го гледаше напрегнато.

— Не, не лъжеше. Той иска да защити и Таламаска, не зная защо. Има нещо общо с миналото и вероятно с архивите, тайните, макар никой да не знае какво точно се крие в тях. О, само да можех да съм сигурен, че Старшите нямат нищо общо с това. Но вещица със силата на Мона е твърде ценна за Аш и Самюъл. Не биваше, не биваше да им казвам нищо за Мона. Бях такъв глупак, казах им за семейството. Но нали разбирате, все пак Самюъл ми спаси живота.

— А този талтош е казал, че няма „партньорка“? — попита Майкъл. — Ако „партньорка“ е точната дума?

— Това бе съвсем очевидно. Той е дошъл тук, защото Самюъл му казал, че един талтош, Лашър, се е появил в долината заедно с теб, Роуан. Аш дойде веднага отдалече, не знам откъде. Той е богат. Има охрана, прислуга, движи се с цяла колона автомобили, така ми каза Самюъл. Джуджето говори твърде много.