Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 109

Трябваше да сложи край. Не можеше да продължава с тези въпроси. Обърна се към него, сложи ръка на коляното му и каза:

— Чичо Райън, аз съм на тринайсет. Просто трябва да помисля. Нищо ми няма и не знам какво значи страх или уплаха, освен че съм чела тези думи в речника. Разбираш ли? Тревожи се за Беа. Мисли кой може да е убил Аарън. За това трябва да се притесняваш.

— Мона, скъпа — рече той усмихнат.

— Джифорд ти липсва.

— Нима това те изненадва? — Той се обърна към прозореца, без да чака отговор. — Сега Аарън е с Джифорд, нали?

Мона поклати глава. Работата наистина не беше добре. Пиърс и Шелби трябваше да научат колко се нуждае от тях баща им.

Тъкмо бяха завили по Първа улица.

— Съобщи ми веднага, щом Роуан и Майкъл се обадят — каза Мона. Взе си чантата и се приготви да слезе от колата. — И целуни Беа от мен… и… от Аарън.

— Ще я целуна — отвърна той. — Сигурна ли си, че можеш да останеш горе сама? Ами ако Еужения не е там?

— Би било твърде хубаво, за да е истина — каза тя през рамо.

Двама млади униформени охранители стояха при портата, единият тъкмо я отключваше, за да влезе Мона. Тя им кимна, щом мина покрай тях.

Стигна до входната врата, пъхна ключа в ключалката и след миг вече бе вътре. Вратата се затвори както винаги — с дълбок, приглушен и тежък тътен. Мона се облегна на нея със затворени очи.

Дванайсет седмици, това бе невъзможно!

Лоша работа! Мисли!

Тръгна към библиотеката. Бяха донесли компютъра миналата нощ и тя го бе поставила вдясно от голямото махагоново бюро. Тръшна се в креслото и веднага го включи.

Бързо отвори файла \WS\MONA\SECRET\Pediatric.

„Трябва да бъдат зададени следните въпроси — написа тя. — Колко бързо е протекла бременността на Роуан? Имало ли е признаци на ускорено развитие? Чувствала ли се е необичайно зле? Никой не знае отговорите, защото никой не е наясно с бременността на Роуан. Изглеждаше ли бременна? Роуан сигурно знае как са се развили събитията. Тя може да изясни всичко и да ме освободи от тези глупави страхове. Разбира се, имала е и втора бременност, за която никой не знае нищо, освен тя самата, Майкъл и аз. Смееш ли да попиташ Роуан за тази втора…“

Глупави страхове. Тя спря да пише. Седна назад и сложи ръка на корема си. Не натисна, за да усети твърдата топка, която доктор Солтър я бе накарала да почувства. Просто отвори пръсти и потупа леко корема си, осъзнавайки, че е по-голям от когато и да било.

— Моето бебе — прошепна тя и затвори очи. — Жулиен, помогни ми, моля те.

Но не получи отговор. Всичко това вече бе минало.

Така й се искаше да поговори с Древната Евелин, но тя още се възстановяваше от удара. Бе обградена от сестри и апаратура в спалнята си на Амелия стрийт. Вероятно дори не знаеше, че са я отвели от болницата у дома. Сигурно щеше да е твърде влудяващо да седи там и да излива сърцето си пред Древната Евелин, а после да осъзнае, че тя не разбира нито дума.

Никого, нямаше никого. Джифорд!

Отиде до прозореца, онзи, който така мистериозно се бе отворил онзи ден, вероятно от Лашър, така и не се разбра. Тя се вгледа през зелените капаци. На ъгъла имаше охрана. Както и на отсрещната страна на улицата.