Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 734

Обиколи всички стаи.

Излезе навън в студа и тръгна през замръзналата градина. Снегът се бе превърнал в искрящ слой лед по пътеките и тревата. Потърси я дори зад стария дъб, но и там я нямаше.

Накрая си облече палтото и излезе да се поразходи.

Небето все още бе наситеносиньо. Кварталът изглеждаше великолепно в бялата си премяна, точно както в онази отдавна отминала Коледа, последната му Коледа тук.

В него започна да се надига паника.

Беше Коледа, а те не бяха започнали с приготовленията. Имаше подарък за нея, беше го скрил в килера до трапезарията — сребърно ръчно огледалце, което бе открил в едно магазинче в Сан Франциско и опаковал красиво дълго преди да си тръгне оттам. Но какво значение щеше да има то за нея — тя притежаваше толкова бижута и злато, беше невъобразимо богата. А той бе сам. Мислите му се въртяха в кръг.

Беше Коледа, а часовете се топяха един след друг.

Отиде на пазара на Вашингтон авеню — беше претъпкан с хора, решили да пазаруват в последните минути преди празника. Като насън купи пуйка и други неща. Ровеше из джобовете си за пари, както пияница търси последните си стотинки за бутилката, която не може да си позволи. Хората се смееха, разговаряха за снега. Бяла Коледа в Ню Орлиънс. Той се хвана, че се взира в тях, сякаш бяха някакви невиждани животни. Радостната им глъчка го караше да се чувства още по-малък и самотен. Понесе тежкия пакет с една ръка и се запъти към дома.

Но само след няколко крачки видя пожарната, където бе работил баща му. Беше напълно променена; едва я позна, и то само защото добре помнеше мястото и огромната арка, през която колите излизаха с рев на улицата, когато беше момче. Двамата с баща му често седяха на столовете с прави облегалки на тротоара отпред.

Сигурно изглеждаше като пияница — стоеше и се взираше в пожарната, докато всички пожарникари се бяха прибрали вътре на топло. Преди толкова много години, на Коледа, баща му бе загинал в онзи пожар.

Погледна към небето. Вече беше посивяло — денят си отиваше. Беше Коледа, а всичко вървеше наопаки.

Никой не отговори на поздрава му, когато влезе в къщата. Само дръвчето пръскаше мекото си сияние в салона.

Той избърса крака в изтривалката и мина по дългия коридор. Лицето и ръцете го боляха от студа. Разопакова покупките и извади пуйката. Мислеше си, че ще трябва да мине през всички стъпки на ритуала, както бе правил винаги — тази нощ, в дванайсет, в часа, когато в старите времена се събираха в църквата за среднощната служба, угощението щеше да е готово.

Нямаше да вземат свето причастие, но щяха да вечерят заедно, защото беше Коледа, а къщата не беше порутена, мрачна и обитавана от призраци.

Просто се преструвай.

Както свещеник, продал душата си на дявола, пристъпва към олтара Господен, за да отслужи месата.

Прибра пакетите в шкафа. Можеше да започне още сега. Извади свещите. Трябваше да намери и свещници. Пък и тя сигурно беше някъде наблизо. Вероятно също бе излязла на разходка и сега си бе у дома.

Кухнята беше тъмна. Отново валеше сняг.

Той искаше да запали светлините, всъщност искаше цялата къща да свети. Но не помръдна. Стоеше неподвижен в кухнята и гледаше през френските прозорци към градината отзад. Гледаше как снегът се топи, щом докосне водата в басейна, по чийто ръб вече се бе образувала коричка лед. Видя я да лъщи и си помисли колко ли студена е водата. Ужасно, болезнено студена.