Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 733

Отиде тихо до предния прозорец и дръпна тежката завеса, за да погледне за последен път падащия сняг. Беше минало полунощ — вече бе Коледа. Тази вечер щеше да настъпи магическият момент, когато да инвентаризира живота и постиженията си и да оформи мечтите си и плановете за идната година.

Роуан, не биваше да свършва така. Това е битка. Знаехме го от самото начало, както и повечето от останалите…

Той се обърна и видя ръката й на възглавницата — красива, елегантна, с леко свити пръсти.

Приближи се тихо до нея. Искаше да докосне ръката й, да почувства топлината на пръстите й, да я стисне в своята, защото тя сякаш отплуваше надалече от него, в някакво тъмно опасно море. Но не посмя да го направи.

Сърцето му препускаше и той почувства гореща болка в гърдите, когато отново се обърна към снега. После очите му се спряха на лицето й.

Очите й бяха отворени и тя се взираше в него в мрака. Устните й се разляха в широка злобна усмивка.

Той беше ужасен. Лицето й, твърдо като мрамор, бе бяло на сумрачната светлина, която идваше отвън. Усмивката бе замръзнала, очите й лъщяха като стъклени. Сърцето му заби още по-силно и горещата болка се разля по целите му гърди. Но Майкъл продължаваше да се взира в нея, неспособен да отмести поглед. Накрая ръката му се стрелна неволно напред и сграбчи китката й.

Цялото й тяло се изви, злокобната маска се смъкна и тя се изправи рязко в леглото, изплашена и объркана.

— Какво има, Майкъл? — Взираше се в китката си и той бавно я пусна. — Добре, че ме събуди. — Очите й бяха разширени, а устните й трепереха. — Сънувах ужасен кошмар.

— Какво сънува, Роуан?

Тя седеше неподвижно и се взираше пред себе си. После събра рязко ръце, сякаш искаше да разкъса едната с другата. Той смътно си спомни, че вече е виждал този жест на отчаяние.

— Не зная — прошепна тя. — Беше… преди векове, лекарите се бяха събрали. Тялото на масата беше съвсем дребно. — Говореше тихо, а гласът й бе изпълнен с агония. Погледна го и по бузите й рукнаха сълзи.

— Роуан.

Тя вдигна ръка и щом той седна до нея на леглото, притисна устните му с пръсти.

— Не го казвай, Майкъл, моля те. Не го казвай. Не изричай и думичка. — И разтърси яростно глава.

Изпълнен с болка и облекчение, той просто плъзна пръсти по врата й, когато тя наведе глава. Той самият се опитваше да не рухне.

— Знаеш, че те обичам, знаеш всичко, което искам да ти кажа.

Когато тя се поуспокои, той хвана ръцете й, стисна ги силно и затвори очи.

Вярвай ми, Майкъл.

— Добре, скъпа — прошепна той. — Добре. — Съблече непохватно дрехите си и легна до нея под завивките. Долови топлия чист аромат на плътта й и отвори очи. Имаше чувството, че никога няма да се успокои, докато я усеща да трепери до него. Но постепенно тялото й омекна и той видя, че е затворила очи и е потънала в неспокоен сън.

Събуди се чак следобед. Беше сам, в спалнята беше задушно топло. Взе си душ, облече се и слезе долу. Не я видя никъде. Светлините на дръвчето бяха запалени, но къщата беше празна.